Уикенд

Уикендите ми са винаги УЖАСНО кратки. Винаги са ми били, но сега, когато имаме деца, отлитат сякаш за миг. Докато се обърна и отново е понеделник. Ъх. А утрешният понеделник не е обикновен понеделник, утре Ради тръгва на училище. И докато едната близначка в мен се е сгърчила в един тъмен ъгъл и рони сълзи и си представя как утре ще протяга мислено ръце към отпътуващия училищен автобус, другата близначка я дърпа за края на лятната рокля и обяснява как Ради ще намери един куп нови приятели, ще има дни пълни с игри и забавления, и ще се връща вкъщи ентусиазиран и с раничка пълна с рисунки и какви ли не неща направени в училище. Но за това ще ви разкажа утре. Днес ще ви разкажа за днес. И вчера.

За малката ни разходка с кола пред къщи, където Ради беше толкова грижовен батко! Сграбчваше здраво Дени, когато правеше остри завои и маневри, а тя небрежно ядеше солетки, защото му има пълно доверие и не се страхува да се вози с него в колата.




За уроците по успоредно паркиране, които Ради ми предаде...



За часовете прекарани в слънчевата вода в басейна на двора...






За това колко сладки могат да бъдат доматчетата, току-що откъснати от клона, още топли от слънцето... Семките от домат по банския не ме вълнуват. Ни най-малко.





За новия начин на пиене на вода, който Дени си измисли. Вода, в която първо си беше изплакнала ръцете, с които първо си игра със салатата и обяда си...



И отново за парка с пръскалките, като този път посетихме и детската площадка...








Моят уикенд беше чуден! Нямам търпение до следващия, който ще бъде и по-дълъг!!