Днешният урок е за това как да не се изхвърляме. Как да живеем живота си, без непременно да искаме да направим супер страхотно впечатление. Дори й само на домашите си.
Представете си за момент, че притежавате машина за правене на хляб. Притежавате я от доста време, но сте я ползвали броени пъти. И си представете, че много от Вашите приятели споделят как ползват техните машини за хляб редовно. Правят всякакви тестени чудеса - хлябове, питки, тутманици, козунаци. И в такьв един момент Вие се запитвате - Кой, аз ли не мога да ги правя тези работи?? Само гледай! - и това съвсем не е онова тънкото гласче, което от време на време Ви насочва в правия път, това сте си Вие.
В такъв един изблик на решителност организирате машината, която е пребивавала твърде дълго в гаража, да бъде почистена и строена готова за употреба. Изнамирате от архива книжката с инструкции и рецепти и запретвате ръкави. Успявате да произведете един сравнително успешен пълнозърнест хляб. Е, вярно, че се справяте доста след като вечерята вече е приключила, но какво пък - хлябът е вкусен!
На другата сутрин се събуждате в 5.30 и със влизането в кухнята една голяма лампа светва над главата ви:
-Ще направя питка за закуска!!
Бьрзо се развъртате, прелиствате книгата с рецепти на точната рецепта и почвате шеметно да вадите продукти от шкафове и хладилник, като внимавате да не вдигате шум в тихата къща. Решавате, че ще направите 1 кг питка, за която Ви трябват:
2 яйца
4.5 чаши брашно, или бяха 4?
1.5 чаши хладка вода
1/3 чаша олио
мая
зол
щипка захар
Наизустявате рецептата за нула време и трескаво нахвьрляте продуктите един по един в резервоарчето на машината - 4 чаши брашно, 2 яйца, олио, щипка захар, сол, мая, и накрая отмервате 2.5 чаши вода, предварително загрята в чайника до нужната хладкост.
-Всичко точно ли спази? - Ви запитва сънено тънкото гласче, на което Вие не считате за нужно да отговорите.
Слагате резервоарчето в машината да се бърка, намирате нужната програма, и оставате много изненадана, когато на екранчето се изписва 1.25 часа. Притичвате обратно до книгата и прочитате, че след като тестото е готово, трябва да се остави да втасва още 1 час и после да се пече 35-40 минути.
-Няма да имаш време за всичко - включва се отново гласчето, а Вие макар да се изнервяте леко, си отмълчавате.
Е, каквото такова, казвате си, а въобравението Ви рисува прясно изпечени, ухаещи, златисти питки, които поднасяте на усмихнатия си 5 годишен син и няколко-по-5 годишен сьпруг за закуска. С искрена радост в сърцето се заемате с обичайната си сутрешна рутина - поща, душ, и прочие, и прочие.
Половин час по-късно решавате да нагледате тестото. Повдигате капака на машината и виждате въпросното тесто, което обаче е със съвсем неподходяща консистенция.
-Какво каза, че ще правиш, палачинки ли?? - запитва гласчето, докато Вие отново листите книгата, за да установите, че сте сложили 1 чаша вода в повече. Наум пресмятате колко брашно да добавите, за да ремонтирате тестото. Добавяте още 1-1.5 чаши брашно и бьркате усьрдно с една лъжица, за да се смеси.
Около час по-късно и около половин час преди да трябва да тръгвате за работа, машината приключва работата си и е Ваш ред. Изсипвате полутечното тесто на плота поръсен с брашно и почвате да месите. Как се меси полутечно тесто виждате за първи път и се надявате да е за последен.
-Как ти хрумват такива откачени идеи рано сутрин през седмицата?? - Вие не отговаряте, защото сте заети да управлявате почти неуправляемото тесто.
-Това трябва да се снима за поколенията - казва Ви гласчето, а Вие разпервате омазани с лепкаво тесто пръсти пред очите си...
-Е, може би другия път...
-АКО ИМА ТАКЬВ!!! - извиквате наум.
В това време се появява съпругът Ви, а Вие неволно казвате:
-Не съм си в ред!
-Знам - получавате в отговор - даже й не питам!
Криво-ляво овладявате тестото, слагате сирене, оформяте го на топка и го разрязвате на малки топки, които подреждате в тавички. И го слагате да втасва. В следващите 15 минути се спретвате набързо за работа и тичешком мятате тавичките в предварително загрятата фурна и заръчвате на мъжа си да ги пече 40 минути. Сядате в колата и отдъхвате.
-Не трябваше ли да втасва 1 час???
-Да, но аз исках това да бъде закуска, а не обед! - тросвате се вие и стартирате колата.
И се заричате да ограничите изстъпленията за събота или неделя.
-Много правилно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар