Първа спирка беше Ниагара. Пригответе се за поток снимки от водопадите, които сигурно вече сте виждали оттук оттам, ако не и наживо.
Косата ми е мокра от пръските вода от водопада, които в един участък няма как да избегнеш. Не че сме искали де.
С Ради направихме едно кръгче с лодката много близо до водопада. Беше забавно, макар и в един момент да виждаш само една водна завеса накъдето и да се обърнеш, толкова силни са пръските вода наоколо, като обилен дъжд.
Следващата спирка беше Торонто за много кратко, която по стечение на обстоятелствата е без снимки. Имам една-две снимки на децата от попътна почивка на път за Монреал. Торонто ужасно ми напоняше на София. С трамваите, с хората по тротоарите, с атмосферата си. Странно чувство.
Най-общото ми впечатление от Канада за момента е, че хората са слаби. На какво се дължи това така и не можахме да си отговорим. Както не можахме да разберем защо царевичните ниви покрай които минавахме там са наполовината на височината на тукашните. Монсанто е отговора на този въпрос най-вероятно, от което тръпки ме побиват. Но да.
В Монреал прекарахме ден и половина с братовчедчетата от страна на Чавдар. Беше мила среща, и децата се позабавляваха добре заедно. Както и ние.
Бях приятно изненадана да разбера, че повечето магазини работят до обяд в събота и след това са в почивка. Което автоматически прави националния спорт нещо различно от пазаруване. Може би спорт, туризъм, седене по кафенетата, незнам точно, но си паднах по това. Хареса ми и факта, че по средата на уличката със заведения срещнахме сергия отрупана с плодове и оборудвана с блендери и сокоизтисквачки. На гърба на тази сергия пък продаваха сладолед и хората се редяха на опашка и си тръгваха с прости фунийки сладолед, без други пълнежи и екстри.
Чуден площад с файтони с кончета, с фонтан, с пърхащи врабчета в него и кученце, което не спираше да скача във водата и да вади (случайно) попаднали там боклуци.
Ели и Гошо, благодарим за чудесната разходка. С нетърпение ви очакваме на тукашна територия!
***
А Америка ни посрещна с това. Няма даже да си правя труда да ремонтирам снимката, пускам я в оригинал, мътна.
Небето пък понеже знае, че съм му почитателка и не спира да ме впечатлява.
Ето и една импровизирана фотосесия на една от почивките по път за Масачузетс, където имахме час с Др. Бохем от Ултрауелнес Центъра на Др. Хаймън.
Дени продължава да е сериозно влюбена в блузките на Ради. Облича си по една при всяка изпречила се възможност, и аз като една майка и половина й позволявам. И това че прилича на малко мароканче не ме смущава кой знае колко.
Знам че се вълнувате от това как е минал прегледът при докторката. За момента ми е трудно да дам изчерпателен отговор. Говорихме много, аз обясних какви са нашите притеснения, а именно, че Дени расте много бавно и независимо от количеството храна, която изяжда, че прави онези екшъни като вдигне температура понякога, и че изостава в развитието си в известна степен. Ние искаме да установим дали тя усвоява това което яде, защото храненето на едно дете е извънредно важно за растежа и развитието му, както и за правилното функциониране на неговия организъм. Освен това, при предишна консултация с друг специалист още миналата година, й правиха тест, който показа високо съдържание на тежки метали в нейния организъм. Искахме да видим това къде е в момента след прилагането на препоръчаното лечение, както и да установим дали тя има безсимптомна алергиа или непоносимост към нещо. За момента нямаме отговор на нито един въпрос, голяма част от изследванията са взети и по тях се работи, друга част предстои да подготвим до началото на другата седмица.
Др. Бохем, а и диетоложката, която е част от екипа, бяха много внимателни и подкрепиха всяко едно нещо, което ние сме въвеждали в режима на Дени някога и сега. Хубаво е чувството, че имаш подкрепа, и за пръв път от много време бях в лекарски кабинет и на мен не се гледаше като на полезно изкопаемо.
Имаме следващ час за октомври и началото на ноември, и дотогава резултатите трябва да са излезли и да имаме по-ясна представа какво да правим оттук нататък.
Много силни прегръдки за всички, които мислят за нас и се вълнуват с нас. До скоро!