сряда, 29 септември 2010 г.

Човечета

Имаме едно човече, което ЛЕТИ с бутащата играчка!





И знае много добре кое за какво служи. Знае, че с гребена си решим косата, знае, че с лъжицата бъркаме в купичката, знае, че с пастелите рисуваме, знае, че като ще се возим във вагончето си слагаме колана!!! И още един куп работи знае! Горда мама съм аз на една умна малка маймунка!



А имаме и едно човече, което е шампион по бягане на 100 ярда! И макар всички бегачи в това състезание да получиха медали, нашето човече финишира първо! Горда мама съм аз отново, такава една, която истерично викаше на финалните метри и истерично се разплака след това. Лудница!





понеделник, 27 септември 2010 г.

The Time is Now

I just saw what I needed to see. Here. And hence my post. There's no time to waste. No time to wait and make my site all pretty, add all the bells and whistles. Who cares about that.
Here's the deal.

About a year ago I met an amazing mom. She has two little girls - one adopted, and one birth daughter. Her birth daughter has Wolf-Hirschhorn Syndrome, the syndrome Denise has. This mom's name is Lauren Uhrich. She's amazed me in many ways - she is faithful, strong, creative, smart, loving, and FUNNY! She's been a source of positive energy when I needed it so badly.

Lauren and her husband Ken have decided to adopt again. And they are finding that now is the perfect timing for that, even though it may not look as perfect in most people's eyes. But I'm admiring them for their drive to passionately follow their calling in life and I'd like to support them in their journey. And hopefully you will join me.

Me and my friend Nicky opened an Etsy store for little girls tutus. You can go check it out here:



Thank you Sonya for the beautiful pictures, and Tanya for being my ultra cute model!

Hopefully you find our items pretty and you wish to buy one (or more) for a special little girl in your life. While doing so, please think about this child that is somewhere waiting for his/her family to find him/her. Please enter LUADOPTS at special notes to seller, and large portion of the sale price will go towards Lauren and Ken's adoption fund.

However, if you feel like you don't have immediate tutu needs, but still want to support Lauren and Ken in bringing their new child home, you can do so here:



Thank you! Much love to you all!

Mihaela and Nicky


PS. Remember to put LUADOPTS at notes to seller. The time is now.

неделя, 26 септември 2010 г.

Няма време за губене

В последно време една мисъл не излиза от главата ми. Мисълта, че едно изоставено дете скоро ще има дом и семейство. Ще има топлота и обич, игри, майка, татко и две прекрасни сестрички. Бях ви казвала за Лорен и Кен, които са родители на една осиновена и една родна дъщеря - Изи и Нора. Те са готови да осиновят отново. За съжаление обаче, осиновяването не е лесна задача, нито пък евтино удоволствие. Особено когато семейството живее с един доход. Затова Лорен и Кен протегнаха ръка към своите приятели и помолиха за помощ в името на живота на третото детенце в тяхното семейство.

И аз не мога да остана безучастна. Тоест мога, но не искам. И искам да се включа в тяхната кампания. А ако и вие ми помогнете ще бъде чудесно! Как? Ще ви кажа. Нинка и аз, с помощта на Сонка отворихме магазин за детски балетни полички изработени от нас. От днес до края на годината всеки, който иска да участва може да направи поръчка в нашия магазин и част от продажната цена ще отиде във фонда на Кен и Лорен. Единствено е нужно да изпишете LUADOPTS при поръчката. Можете да разгледате магазина тук:



По този начин някое любимо на вас момиченце ще се радва на новата си, супер-сладка поличка, а Кен и Лорен ще са с една стъпка по-близо до своето ново бебе. На мен ми звучи като чудесна двойно печеливша комбинация!
Ако обаче нямате належаща нужда от балетна поличка, но въпреки това искате да помогнете на едно детенце да намери своето семейство, моля кликнете на този бутон, който ще ви отведе в страницата на Лорен, където можете на направите своето дарение! Страхотни сте! Благодаря!!

петък, 24 септември 2010 г.

Пиене от чаша

Пиенето от чаша не е шега работа. Колкото е трудно, толкова е и забавно. Вярно, че масата, стола, дрехите, косата, ръцете, краката и пода са в уникално състояние всеки път, но имаме медицинска бележка, разрешение, че ТРЯБВА да даваме на Дени да експериментира са храната си. И ние даваме. И още как.

сряда, 22 септември 2010 г.

Въведение в математиката

Тази вечер, докато приготвях вечеря в кухнята слушах с едно ухо диалога, който се водеше в хола между Ради и Чавдар. А именно:

-Тате, изпитвай ме на задачи!
-На какви задачи, аз вече се изчерпах. Днес те изпитвах на доста задачи.
-Нищо, изпитвай ме на още!

И оттам нататък се започнаха едни задачи със смятане на едноцифрени и/или двуцифрени числа, както събиране, така и изваждане. Човекът ги реши без грешка. Преминаха на задачи от движение. От онея дето една кола тръгва от точка А към точка Б, само че в нашия случай са преработени за нивото на решаващия и звучеше така:

-Една кола тръгва от нашето село към съседното село и стига за 3 часа. После се връща обратно за 4 часа. Колко часа е пътувала колата?
-Седем!!, и после добавя супер горд от себе си - Лесно!

Тогава баща му смени трудността на следващата задача:
-Една кола тръгнала от нашето село към съседното село и стигнала за 3 часа. Връща се за 4 часа, обаче стигнала само до половината на връщането, колко часа е пътувала?
-Пет! Лесно!

Тогава се премина на задачи от басейни. И тези ги знаете, дето една тръба пълнила един басейн за 3 часа, другата за 5 часа и прочие и прочие. Разбира се, задачите не бяха супер трудни, но все пак, като за 5 годишен ни скри шапката.

Последната тема за деня беше въведение в процентите. Ради винаги свързва процентите с отстъпка от цената, което звучи доста смешно. Например:

-Представи си, че един басейн е пълен догоре. Това означава, че е пълен на 100%. Предтави си сега, че една тръба пълни 20% от басейна, колко % пълни другата.
-20% отстъпка??? Ради недоразбрал попита, и аз си казвам, гледай как американския метод на търговия го е объркал, че процентите са винаги и само отсъпка в цената! Ха!

неделя, 19 септември 2010 г.

Чукчи-читател

Както знаете Ради започна училище. И аз съм леко ококорена на амбициозната им програма. Имаме задължение да четем всеки ден, в което няма нищо лошо - ние така или иначе си четем, но в случая Ради е този, който трябва да чете. Сам. Малко ми е странно, все пак са само на 5 години, какъв е този зор незнам, но е факт. Ради за щастие се справя блестящо и с малки изключения чете с желание.

В програмата им влиза седмично посещение до училищната библиотека, от където си избират по една книжка, която да четат през седмицата. Това е третата седмица, в която Ради пристига вкъщи с книжка от библиотеката, и аз си поставям за цел да го снимам как чете за радост на баби, дядовци, лели, чичовци, братовчеди и приятели. Е, обещавам, че когато книгите започват да приличат на Енциклопедия Британика по обем ще спра да го записвам. Но за сега щастливото ми майчино сърце ви предоставя литературното четене на книгата от третата седмица. Филмчето е около 7 мин. така че ако имате нещо на котлона, идете да го изключите.

Най-после

Най-после Дени се предаде и показа няколко номера пред камерата. Пфу! Ама че човече е значи! Упорито, колкото си иска. Ти му казваш направи еди-кое-си, а то само се хили под мустак и си прави каквото си иска, само не и еди-кое-си.

НО!!! Днес на вечеря успях да я заснема как показва, че е на 1 годинка - с клатещо се пръстче, и още се опитва да повтаря след мен "ТА" като я карам да каже "тате". Е, считам го като велико благоволение от нейна страна. Освен това не иска да ходи, иска повече да пълзи. Мъчим ходенето, но не й се иска съвсем. Нaпредваме с ходенето за една ръка, но още не е съвсем стабилна и така, но ще стане. Аз знам.









Този уикенд беше точно такъв, какъвто го исках - спокоен, мързелив и бавен. В събота бях почти цял ден сама с Дени и това ми се отрази страхотно, защото играхме и се смяхме, хранихме се и се приспивахме, гушкахме се и се гушкахме и пак и пак и още и още. И пак не ми стигна! Това дете е толкова гушкателно!!! И толкова весело и доволно от живота! Освен гореизброеното я видях да прави толкова нови неща, а това само допълнително ми подобрява настроението. Със 100 км/ч. ми го подобрява! Дени вече определено казва "мама" и понякога "тата". Когато ги казва ВИНАГИ е правилно насочено - "мама" за мен, и "тата" за тате. Разбира много, да не кажа всичко. Като почнеш от гребенчето в чекмеджето в банята, минеш през хладилника, прави един много сладък жест като й кажеш, че нещо е горещо, разбира всичките играчки, показва картинки по книжки, показва си правилно коса, ушенца, носле, зъби, ръчички, крачета, коремче и по непотвърдени данни и дупе (шт!)! Драска с пастелите по листа. Като й кажа да си отвори устата да видя какво има вътре отваря. Ако иска, разбира се, но 100% знае какво я питам. Списъкът продължава, но това е което ми хрумва в момента.

Сърцето ми е пълно с обич.

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Говорррна терррапия за Ррради

Рррради има леки нужди от говорррна террррапия и Чавдаррр игррррае рррролята на террррапевт. Ррр-то във всички думи с ррр се удължава с цел Ррради да се прррриучи да го казва като хоррррата. Дорррри се измислят прррриказки като тази по-долу, които да му помагат в това начинание. Да не си помислите, че аз съм я измислила, не, аз съм счетоводител и такива неща не ми хрррумват. Чавдаррр е авторрррът, който в момента е в перррриод на пррррроза, но е имал и перрриод на поезия, нещо тип Трррендафил Акациев, и в този си перрриод ррримуваше всичко, доррри най-елементаррррррните ррреплики от ежедневен ррразговор. За щастие този перррриод е пррриключил. Ето пррриказката:

В един рррибарррски коррраб живеел ррракун. Главният рррибаррр хванал един рррак. Ррракунът изконсумирррал рррака на рррибаррря, а рррибаррря му казал:

-Ей, ти ррракун такъв! Защо ми изконсумиррра рррака?? Ако те хвана ще видиш какво ще те напррравя!

А рррракунът отговорил:
-Дрррреме ми на пуловерррра!


Това беше от нас. Прррриятна вечеррррррррррр.

петък, 10 септември 2010 г.

Тъмни филмчета

Тъмни филмчета на ярки постижения на Дени.
Както споменах по-рано тази седмица Дени прави самостоятелни стъпки. Още не е съвсем стабилна, но от една стъпка преди 2-3 седмици, днес вече може на моменти да прави по 3-4 стъпки без опора. Детето върви нагоре и аз съм много щастлива! Много е трудно да я уловиш на филмче (или снимка) дори. В момента, в който фиксира камерата и пристига с бясна скорост да я вземе и да чопли по нея с малките пръстчета. Което автоматически проваля всяка фотосесия.








Терапевтката й по говорене я учи на знаци. Много е хубаво малките деца да правят знаци, това няма общо със способността им после да произнасят думи, а по-скоро им дава възможност да общуват още преди да могат да говорят. Към момента Дени прави със сигурност два - "още" и "край - няма повече". Ето го първия:




Казвала съм преди, че имитацията е средството, чрез което децата учат. И наш'то човече имитира свирката. Смешно.



Засега това е от нас.

вторник, 7 септември 2010 г.

Подарък

Имам една колежка, която също като нас има две деца, само че нейните са малко по-големи. Тя пожела да ни преотстъпи тяхното файтонче за колело - малка кабинка на две колела за две деца, която се закача за колело. Това файтонче се оказа най-хубавия подарък, който съм получила тази година, наред разбира се с една черна рокля без презрамки (която поради излишни килограми още не съм обличала), един розово-оранжев шал, и един парфюм на Клои, на който още не мога да се нарадвам.

Като казах розово-оранжев шал се сетих как понякога при мен се случват невероятни неща. Ради имаше една игра, в която отделните елементи бяха комбинирини в цветове по двойки - синьо със зелено, розово с жълто, оранжево с лилаво. Той обаче ги разглоби и започна да прави разни други комбинации, между които беше една в розово и оранжево. На всяка комбинация ме питаше дали ми харесва. Повечето комбинации ми харесваха умерено към никак, но като извади розово-оранжевата комбинация и аз се загледах. Хареса ми! На следващия ден дойде Нинка у нас и така между другото ми подари един шал. Розово-оранжев!! Хм, отплеснах се.

Днес след вечеря натоварихме децата във файтончето и отпрашихме на посещение до кварталната библиотека, която е на около 5-6 км от нас. Имахме да връщаме книги и искахме да вземем нови. Беше около 6.30 като тръгнахме и трябваше да бързаме, за да може да се приберем, докато още е светло. Не успяхме да се върнем по светло, но пък самото преживяване беше страхотно! Децата на закътано във файтончето, което Чавдар теглеше с неговото колело, и аз с моето колело, карахме и си приказвахме, децата си общуваха и си ядяха бисквитки. Приказно!

Не, не си мислете, че сме оставили къщата в ред преди да излезем. Нищо подобно. Къщата си беше нагоре с краката, а кухнята два-три пъти повече. Но реших, че децата ми може би ще имат по-хубав спомен от това, че сме правили нещо заедно, като семейство, нещо просто и несъществено като каране на колела, например, отколкото да почистим кухнята след вечеря и да я разхвърляме наново преди лягане, и аз да мърморя, че сутринта съм измела пода, а вечерта вече има цяла лопата буклуци. Отново. Не че не го правя редовно. Но днес съм горда от себе си, че се въздържах. А кухнята още ме чака да си допиша писането тук.




Идвам, идвам!

понеделник, 6 септември 2010 г.

Стойка "Борче"

Стойката "Борче" сме я поовладяли. Дени може да стои без опора в продължение на няколко секунди. Понякога и повече. Сега тренира ходене без опора, но е толкова бърза, че не може да запази равновесие. Прави по 3-4 крачки самичка, и аз имам да го заснема на филмче и да го публикувам. Имам да заснема и още няколко трика, които Дени си вади от ръкава.

Засега обаче ето как изглежда стойката "Борче":



Майстор

В последно време имаме една такава практика да караме колелета заедно. Ради си кара неговото, аз моето, а Чавдар кара своето, за което е закачено едно файтонче за Дени. На всички ни е хубаво, на мен най-много, защото не са много моментите, в които правим нещо като семейство, ей така - за забавление.

Също така в последно време Ради е на вълна да "работи" с инструментите на баща си. Отвертки, ключове най-различни и прочие и прочие. Сменя батериите на всички играчки една след друга, развърта болтчета всякакви, "за да види какво ще стане".

Онзи ден бях сама с Ради и Дениз вкъщи и решихме да се разходим с колелетата до една далечна детска площадка. Аз щях да карам колелото на Чавдар с файтончето, но като се качих се оказа, че седалката ми е много висока и не стигам педалите. Казах на Ради, че ще вземем детската количка и ще ходим пеша, но той отказа.

Покатери се до шкафа с инструментите на баща си, извади "ония сините гайки (в превод - гаечни ключове), показа ми как да отворя кутията. Намерихме подходящ ключ и отвъртяхме седалката. После ми показа как да я смъкна надолу.

Неговата награда? - разходка с колелетата до площадката. Моята награда? - още един помощник вкъщи - безценно!



събота, 4 септември 2010 г.

Училище

Не плаках. Защото всичко стана много бързо. Дори в цялото ми планиране пропуснах да направя снимки. Носих апарата, незнам защо очаквайки, че времето ще спре в точния момент, за да мога аз да направя снимките, които искам да направя.



Първият учебен ден на Ради не беше нищо особено. Нямаше море от развълнувани родители с развълнувани ученици с букети цветя в ръцете. Не, тук я няма тази традиция. И ми е малко мъчно, че не беше тържествено, а и аз не направих нищо, за да го направя тържествено. А може би трябваше?! Ради се приготви сутринта, закуси, облече се, и с раницата на рамо пое към автобусната спирка. Автобусът дойде, една приветлива леля го покани да се качи, той си показа картата за автобуса както го бяхме инструктирали и влезе навътре. Дори не се обърна да помаха. Никой не ме беше предупредил, че всичко ще се случи за има-няма 5 секунди. Нямаше сълзи, нямаше драми. Вратите се затвориха след него и автобусът го понесе към неговият първи ден в училище.

На добър час, Ради!