неделя, 8 декември 2013 г.

Приказки от 1001 нощ

Дени беше дошла при нас една сутрин и в леглото ни шаваше безспир и приказваше. До много скоро пропускаше буквата "л" в нейните приказки, но този път я забелязах, че има прогрес, само че я замества с "у". Казах й:

- Кажи "ла-ла-ла"!, а тя:

- "Уа-уа-уа"!

- Не, неееее - казах й - не "уа-уа-уа", а "ла-ла-ла"!

А тя ми каза:

- Не мооооааааа! Малка съм, като стана голяма - тогава!

сряда, 18 септември 2013 г.

Ден обикновен

Напоследък ежедневието ни доби нова училищна форма. Децата започнаха училище, а с това намаля времето ни за паркове и площадки и безразборни програми. Сега всичко е под час. Лягане, ставане, ядене, домашни, спорт. А между другото работа. Но слава Богу, че имаме една страхотна Нели, която помага с всички сили, нежно и всеотдайно.

Лятото отмина в миг, като че ли така и недочакано. Все очаквах да настъпят разни страшни летни жеги, които да ме накарат да мечтая за есен, но такива сякаш не дойддоха. Затова и аз чаках да настъпи лято до последния момент, и като се обърнах - то вече беше свършило. И отново започва да се стъмва рано.

Ние бяхме основно тук цяло лято. Ето запечатаните моменти подред на номерата:


Chestnut Mountain

Този така наречен ски курорт посетихме миналата година и мернахме едни табели, които обещаваха 4 мили туристически пътеки. Отидохме да ги проверим и... не ги намерихме. Но затова пък намерихме тази красота:

 photo DSC_1048800x600_zps67428035.jpg

 photo DSC_1050800x600_zps45f58b8b.jpg

 photo DSC_1055800x600_zps8905900c.jpg

 photo DSC_1067800x600_zps47443ee1.jpg

 photo DSC_1077800x600_zps99aba734.jpg


***

И Дени вече желае да кара колата на Ради. Не само да се вози, ами всъщност да я кара. Нищо че минава през трева и пръсти на крака на изпречили се деца и възрастни, това ни най-малко не я смущава. А когато иска да кара и не й дават... скубе. И щипе, и се бута.

 photo DSC_1100800x600_zps969b391c.jpg

 photo DSC_1091800x600_zpscf088d74.jpg

 photo DSC_1089800x600_zps951ae2e9.jpg

 photo DSC_1102800x600_zps3fcba09f.jpg


***

След безразборни планове за почивка, никой от които не осъществихме, решихме да отидем някъде наблизо, за един уикенд преди децата да започнат училище и се озовахме в Мичиган. На нашето любимо езеро, чийто плаж аз тази година за първи път посетих. То си е като море буквално, само дето водата не е солена и е по-студена отколкото ми харесва. Но пък откъм гледки го докарва. Разходихме се и в датското селище, нагледахме се на дървени обувки и вятърни мелници.

 photo DSC_1138800x600_zps235b93a6.jpg

 photo DSC_1153800x600_zps9ce3482e.jpg

 photo DSC_1170800x600_zps709b7e3e.jpg

 photo DSC_1172800x600_zps6b102643.jpg

 photo DSC_1174800x600_zps635c69a5.jpg

 photo DSC_1176800x600_zpsd2b22858.jpg

 photo DSC_1181800x600_zpsc093f21a.jpg

 photo DSC_1186800x600_zps85856140.jpg

 photo DSC_1188800x600_zpsa336e1b7.jpg

 photo DSC_1201800x600_zpse0b23f4c.jpg

 photo DSC_1204800x600_zps257516d5.jpg

 photo DSC_1220800x600_zps2d48cdc3.jpg

 photo DSC_1233800x600_zps72b167ea.jpg

 photo DSC_1241800x600_zpscb281f35.jpg

 photo DSC_1242800x600_zps94819d1c.jpg

 photo DSC_1247800x600_zps62138564.jpg

 photo DSC_1249800x600_zpsf67d55b9.jpg

 photo DSC_1253800x600_zpsd44b3018.jpg

 photo DSC_1254800x600_zps3efa7f90.jpg

 photo DSC_1256800x600_zps76158694.jpg


***

Първият учебен ден настъпи ей така, неусетно. Докато все още чакахме лятото да се случи.
Ради вече е голям и не желаеше никой да го изпраща на автобуса, какво остава някой да го снима пред децата. Дени беше на върха на щастието, усмихната широко в автобуса потегли към училищните врати. А там нейната офанзива продължава и до днес - щипане, бутане, дърпане на играчки, и още не можем да намерим начина, по който да й повлияем да се държи добре с децата. Съвети приемам всякакви.

 photo DSC_1119800x600_zps92bb358e.jpg

 photo DSC_1124800x600_zps8073ac90.jpg

 photo DSC_1134800x600_zps17db7be9.jpg

***

Великденските снимки на оградата се случиха месеци по-късно, когато осъзнах, че лятото така и няма да настъпи, и ча ако не ги наснимам ей сега веднага, съвсем скоро ще настъпи есен и избраните екипи ще са неподходящи. Нека да ви обясня, че Дени беше насилствено облечена с пола и блузка, нейното любимо облекло включва панталони и блуза от гардероба на Ради. По възможност по-голяма, така че да виси около и под коленете. Но за случая я напъхах в избраната от мен пола и блузка, които много скоро след снимките бяха съблечени с кеф.

 photo DSC_1283800x600_zps6016cf34.jpg

 photo DSC_1286800x600_zpsdcb7127f.jpg

 photo DSC_1287800x600_zps1a68ed7e.jpg

 photo DSC_1288800x600_zps275f5eed.jpg

 photo DSC_1291800x600_zps91496e57.jpg

 photo DSC_1302800x600_zps6d37536c.jpg

 photo DSC_1304800x600_zpscd5db024.jpg

 photo DSC_1305800x600_zps97c0085d.jpg

 photo DSC_1309800x600_zpsfab2867a.jpg

 photo DSC_1323800x600_zpscd0f3d33.jpg


От нас толкова за днес. Кажете какво ново при вас...

понеделник, 12 август 2013 г.

Приказки от 1001 нощ

Отидохме на кино снощи. С децата, да гледаме "Самолети", който току-що излезе. Ходили сме на кино вече няколко пъти заедно и мога да кажа, че е доста сполучливо преживяване като се има предвид Дени за колко кратко се съсредоточава обикновено, както и факта, че вече ходи с гащи през деня, а не с памперс и имаме чести посещения до тоалетната.

Салонът беше учудващо празен. Ние бяхме единствени на нашия ред. Дени погледа погледа, а после започна да яде солети и да къстосва напред-назад по целия ред.

Като филма свърши и си тръгвахме, татко й попита:

- Ти защо не гледа филма за самолетите, Дени?

А тя:

- Аз само ги слушах.

събота, 15 юни 2013 г.

Добър ден

Добър ден. И добре сте дошли, мои мили посетители.

При нас е весело. Твърде весело на моменти и едва си насмогваме със задачите.

Какво се случи в последните месеци? Уж нищо кой знае какво, а ето как времето неусетно е отлетяло и аз се появявам тук 3 месеца по-късно.

Като цяло, голямата случка е, че децата приключиха училище. Ради преминава в трети клас на американското училище, със страхотни оценки и коментари от учителката. Всичко му се отдава лесно, слуша в клас, възприема бързо, добър е със съучениците си и не образува проблеми на учителката. За разлика от сестра си, която не слуша в клас, опитва се да си прави каквото си иска и да контролира всички ситуации, бива наказана поне един път на ден, защото бута децата, щипе ги или им дърпа играчките. И като я попиташ защо е била наказана съвсем спокойно отговаря: "Бутах децата", и се хили. И гледа дяволито. И ние не знаем как да й подействаме.


Ради за първи път имаше училищен концерт. Не пролича да се вълнува особено от своята изява. Даже беше преговарял с учителката да не му дават допълнителни реплики. Минималното необходимо и толкоз.

 photo DSC_0701800x600_zpsb3294d76.jpg

 photo DSC_0700800x600_zps7c251ff4.jpg

 photo DSC_0705800x600_zps8799f5cc.jpg



Дени пък имаше мини екскурзия с нейния клас за края на годината. Горкичката, все още съобщава сутрин, че иска да отива на училише, толкова много й харесва, макар да се бута с децата и да я наказват веднъж-дваж на ден.

 photo DSC_0727800x600_zps8d4175b5.jpg

 photo DSC_0723800x600_zps3d8717cd.jpg

 photo 2013-05-23800x600_zpsdf7098ed.jpg

 photo DSC_0731800x600_zps355e73dd.jpg



И сега дните преминават в четене, разходки и игри. Безгрижие, с което не всеки може да се похвали.

 photo DSC_0816800x600_zpsd8d83a94.jpg

 photo DSC_0819800x600_zpsdc8d0944.jpg

 photo DSC_0811800x600_zps7c9a0cef.jpg



Аз на всичкото отгоре се включих в нов бизнес. Ако се интересувате от кремове за лице и тяло с органични съставки и без химикали, моля обадете се. Имам какво да ви разкажа.