неделя, 28 февруари 2010 г.

Нови постижения

След около 16 опита, най-после успях да кача едно видео на Дениз.
Дениз тук си посочва крачетата, ръчичките, опитва се да пляска с ръчички и прави опит да танцува на песничката... Това е видео отпреди няколко седмици, сега е много съсредоточена в пълзене и обикаляне на масата, дотолкова, че дори не прави много звуци... Аз бях притеснена от това, но говорих с терапевтката по хранене-говорене и тя ме успокои, че много деца оставят говоренето на заден план, когато са заети с усъвършенстването на нови физически умения... Да се надяваме, че скоро ще започне да ни "приказва" отново... Липсва ми...

Разни

Моята малка дама с деликатен вкус...

вторник, 23 февруари 2010 г.

Малка доза вдъхновение

Непрестанно съм в търсене на позитивното, защото намирам, че е много лесно да си позитивен, когато ти се случват само хубави неща, а е истинско изкуство да си позитивен и благодарен, когато получаваш удари...
Ето моята малка доза вдъхновение за днешния ден, взех я назаем от Филм за Пчелите.

"Съгласно всички известни закони на авиацията, няма как пчелите да могат да летят. Крилете им са твърде малки, за да могат да издигнат дебелите им телца над земята. Пчелите, разбира се, си летят, защото те не се интересуват от това какво хората смятат за възможно..."

Това, онова...

Изглежда, че техниката работи против мен. В последните няколко дни придобивам вдъхновение за писане все в неподходящ момент - ту кирилицата няма да може да ми се инсталира, ту интернета няма да работи на точния компютър, ту батерията на фотоапарата ще ми падне и няма да мога да си сваля снимките...
И така не успях да рапортувам навреме няколко случки, а именно:

1. В неделя заведохме Ради на зимна пързалка... Оказа се, че карането на кънки е като карането на колело - не се забравя... Върнах се отново години назад, когато редовно ходехме на кънки в зимния дворец в София. Е, нито размера на пързалката беше същия, нито атмосферата, нито дори миризмата на леда, но пък се смяхме от сърце, така както отдавна не ми се беше случвало. Ради се качи на кънки за първи път и след 3-4 обиколки започна да усеща какво се иска от него. Дотолкова, че се пусна сам и успя да падне 2-3 пъти в рамките на две минути... Накрая обаче каза, че иска пак да отидем, явно не е достатъчно изплашен!






2. Малкото човече отново хапва сравнително добре. Днес имахме втори хубав ден по отношение на ядене и пиене, за което съм безкрайно благодарна и се моля да продължи така и занапред. Надявам се поредния епизод да е бил резултат на стомашен грип (макар и трети за последните два месеца) или зъби, а не нещо друго, което не можем съвсем да разберем какво е.

Днес след вечеря предложих на Ради на му направя десерт от ванилово кисело мляко, в което да сложа боровинки. Той за мое учудване се съгласи, и когато видя готовия десерт (чаша, в нея ванилово кисело мляко, отгоре боровинки) той каза, че така не му харесвало и пожела сам да си го направи. Така й стана. Каза, че му е нужна чаша, кисело мляко и двайсет (!) боровинки. Единствената разлика между неговата и мойта версия беше, че в неговата имаше боровинки и по средата и отгоре...



Когато го похвалих за чудесната работа, той каза: "Мамо, това е за теб! Искам красивите неща да са за теб!" Много трогателно, но аз се надявах витамините да отидат в НЕГОВИЯ корем. По-късно дори и Дени опита от десерта, и даже го одобри!




3. Исках да споделя колко щастлива съм, че имам Тони... Вчера ми изпрати по е-mail план-програма за кръщенето на Ради и Дени... Програмата е невероятна! Има ВСИЧКО, което ми е нужно като информация, и НИЩО, което не ми е нужно! Има снимки на възможните места, бюджет, в който е включено всичко необходимо до най-малките подробности... НЕВЕРОЯТНА СИ, ТОНИ! Спестени са ми часове чесане по главата и телефонни консултации с близки и роднини, за да събера цялата тази информация...
Благодаря!

сряда, 17 февруари 2010 г.

Дениз

Малко снимки на сладкото зайче...


Това ни е нова играчка, която много много я забавлява, пуска топките, после ги търси, мушка си ръчичката в дупките, въобще - пада игра :)



Тук беше голям зор да докопа купата с пуканки и да ги разпилее по пода. И тъй като се радваме на всяка проява на интерес към нови и стари неща, аз й позволих. После събирахме пуканки от цялата стая, но какво пък, беше весело...



И тук така - радост за очите ми :) авокадо по краката, по дивана, но най-напред в устата!! Ммммммммм... вкусно и полезно!



В опит да стигне топката, която нарочно съм сложила далече...



Почти съм там!


Поредното постижение - изправя се от легнало положение, стига да има подходяща по височина опора, в случая работилницата на Ради...

понеделник, 8 февруари 2010 г.

Ради на 5!

Нима са минали 5 години? Да :) Ради стана на 5 миналата седмица. За първи път беше истински развълнуван от своя празник. Броеше дните до четвъртък, и всяка сутрин се събуждаше с думите: "Мамо, нещо много хубаво е станало!! Остават три (два, един) ден до моя рожден ден" :) Много ми харесваше този негов ентусиазъм, даже тайничко се надявах и аз да се заразя с такъв. Е, не успях съвсем, ентусиазмът по моят рожден ден е свързан по-скоро с пътуването ни до България! Няма лошо - важното е да има ентусиазъм!
И така, големият ден отпразнувахме подобаващо - заведохме Ради и неговите приятелчета - Таничка, Криси, Ванеса, Аля и Антошката, Сидни и Елизабет, Ерика и Жори, Алекс, Еди и Диди, да поиграят мини-голф в тамното, да хапнат пица и торта! За разлика от предните години, в компанията имаше цели 4 момчета (включително Ради)!! Това е прогрес!

С отбора...


С Алекс...


С Ерика и Алекс...


С Таничка...


С Еди и Криси...


И с петте запалени свещички, които успя да духне от втори опит...