Тук е още студено, нищо че астрономическата пролет е настъпила. Лично аз не очаквам особено пролетно време преди началото на май, но знам ли, може пък и да греша - и аз като Любка Кумчева. В интерес на истината цветята ми са се показали - здравец, божури, едни други -не-им-знам-името, лалета, и една момина сълзичка. А някои, които нямат нищо общо с моите градинарски способности, са и цъфнали:
Ето и малко снимки от днешната разходка, въпреки пронизващия вятър излязохме на лов за витамин Д. Ради усилено си разръпква бутонките:
Дени на люлките:
Иначе ето как се спи най-хубаво, в леглото на мама и татко! А по повод един пост в блога на една скъпа моя приятелка ще кажа, че преди година нямаше да ме видиш да публикувам снимката по-долу (панталони на черти, блуза на точки, не си подхождат!), но сега съм друга, вълнуват ме други неща, и се лекувам от малките си мании. Но отнема време. И макар вече да не съблюдавам зорко на къде гледат етикетите на бурканите у дома, все още имам изстъпления в офиса от рода да пиша с една и съща химикалка, докато не свърши, да пробутвам на други кламерите, които не харесвам, и прочие, и прочие. Та, исках да кажа - отнема време просто!
И накрая няколко кадъра с Дени и новите й способности, да слага формичките в съответните прозорчета, а когато не се дават лесно - блъска отгоре с всичка сила. Но това си е ОК, зашото аз и досега реагирам така на нещо, което не функционира така както очаквам от него :)
И за финал, рисунката на Ради на нашето семейство, която нарисува миналата седмица по време, когато бяхме болни, изморени и нервни. Ето как ни видя той:
... усмихнати :), а мен - блондинка :) Още не проумявам с кое го заслужих!Успешна седмица!
