Този странен уикенд е към края си... Излизам от него с извод, отново съшия, и дано този път ме държи дълго.
Уикендът започна с моето силно раздразнение от факта, че Дениз вече не иска да заспива сама... За тези, които не знаят тази подробност - Дениз от съвсем малко бебе заспиваше сама. В нейното си легло. И на тъмно. Което мен, разбира се, ме радваше... От скоро обаче, нещата приеха друг обрат. Не само, че не иска да заспива сама, но иска да заспива в нашето легло! Което автоматически отнема средно по 1 час време на ден (а понякога и повече), време, което употребявах за други неща... А през нощта ставам по няколко пъти, когато се буди и крещи изправена на решетката на леглото, и следва: взимам я, слагам я в нашето легло, тя ми скубе косата или ме щипе по устата докато заспи отново (според зависи дали съм й обърнала гръб или не) заспива и аз я премествам в нейното легло. До следващото събуждане, и после пак, и пак. А това с приспиването обикновено отнема или 3 дни или години, и понеже не ми стиска да приложа тридневната методика, се подготвям психически за години напред...
Цяла събота сутрин аз се вълнувах от това и леки "предупреждения" (като силен порив на вятъра през отворения прозорец, леки препъвания тук-там), които обикновено ме изваждат от негативното ми настроение, този път не ми подействаха. По-късно ударих лошо ръката си и помислих, че съм си счупила кутрето (Слава Богу, не) и това не успя да ме извади от гневния ми унес. И чак когато Ради дойде при мен с подарък-рисунка се събудих.
Рисунката беше на една къща, отпред с трева и пръст... Ради каза: "Мамо, това е за теб, за да си спомняш и да не ти е мъчно за мен, когато аз имам вече мои деца и живея в друга къща."
Все едно някой ме зашлеви. И какво? употребих няколко часа от ценното си време да се терзая за бъдешето, а изпускам важни мигове от настоящето... Мисълта, че децата ми ще порастнат и имат свой живот ме изпълва с много смесени чувства. Радост и болка и отново онази мисъл, че трябва да взема всеки един миг от СЕГА, без да мисля за утре, защото утре не съществува. И спирам с лукума.
Ето и веселата част, Дениз танцува :)
И се катери по стълбите :)
Denise is doing amazing! Wow, climbing the stairs, that is awesome. Good work little one.
ОтговорИзтриванеI laughed so hard at the video of the dancing.
ОтговорИзтриванеI did not laugh so much at the fact that she is wanting to sleep in your bed. For the last 3 nights Norrah has been waking up every 1-3 hours in her crib and crying until we hold her, put her back to sleep and then she does it all over again. I AM EXHAUSTED! ARGGG.
Our babies need to learn to get back to sleep and sleep BY THEMSELVES. I am not so nice with little sleep.
Radi vinagi me izumiava! Ot momenta s risunkata trapki me polazvat napravo.
ОтговорИзтриванеDeni e strahotna tanciorka ;-) Prosto unikalna!
"Lukumat" ti e chudesen! Az sashto raztiagam podoben :)
xoxo