От известно време се беше появила вероятност Чавдар да остане без работа. И ето, днес, това е вече реалност.
Странното е, че не съм разстроена или притеснена, напротив, чувствам се някак странно успокоена. Това за мен е един от онези моменти, в които вътрешно се отпускам и усмихвам, и наблюдавам какво се случва наоколо... Усмихвам се, защото е невероятен начина, по който желанията ми се сбъдват. Едно събитие - цели две сбъднати желания!
Едното е, че децата ще прекарват повече време с татко си, много ми харесва мисълта, че децата ще бъдат вкъщи с един от нас, а освен това Чавдар е чудесен с всичките упражнения на Дениз. С това не искам да кажа, че леля Дора (или както Ради и казва - Дора) не се справя, напротив, тя е ЧУДЕСНА!! - дотолкова, че не искам да се разделяме, и НЯМА да се разделим!! Но знам, че часовникът тиктака неумолимо, и времето, в което децата ни искат да бъдат с нас изтича по малко всеки ден, а ние забързани в работа и други ангажименти пропускаме чудни моменти. Сега поне единият от нас ще бъде с тях.
Другото е, че Чавдар ще използва този момент, за да се върне в училище. Отдавна говорим, че е негов ред да довърши образованието си тук, за да има шанс да започне работа, която му е по сърце, моментът като че ли е настъпил!
И така, и тази вечер, гледайки нощното небе, отново ще кажа "БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ЖИВОТА МИ!". И ще си легна с леко сърце.
Миша, това е толкова красиво!!! Сигурна съм, че всичко ще баде по-хубаво, отколкото си си го представяла!
ОтговорИзтриванеИ аз се надявам да имаме възможността да се отдадем изцяло на децата си, да се потопим в магията на тяхното дество и да откриваме света отново през техните очи! Да работим върху себе си и да правим това, което истински ни харесва!
Леко сърце изпълнено с благодарност е това, което наистина има значение в края на деня - така вятърът на промяната е попътен, независимо от обстоятелствата.