четвъртък, 29 юли 2010 г.

Палачинки по никое време

Вчера беше един такъв ден, в който бях неспособна да стана от леглото. Опитах. Но очевидно вирусът, който тръшна Ради и Дени в понеделник, ме тръшна най-после и мен... Затова си останах у дома. И се преструвах, че не ми е зле. Имахме палачинки за закуска, а по-късно направихме дълга разходка в парка, където се търкаляхме по тревата, карахме колела и се радвахме на деня.























неделя, 25 юли 2010 г.

Сестри по оръжие


Да, това са те, 4 млади дами, които водят една и съща борба, наречена Wolf-Hirschhorn синдром. Те са колкото уникални, толкова и близки една до друга - споделят едни и същи медицински проблеми, а също и една и съща решителност и упоритост да намерят място под слънцето редом до всички други деца. И макар точно в първите няколко детски години битката да е най-жестока, вярвам, че всички те много скоро ще захвърлят оръжията си и ще се присъединят към другите деца, чиято основна грижа е "на какво ще играем днес".

Това са те, 4 млади дами, които ще променят света, започвайки от нас.

Една от тях промени мен, преобърна ме на 180 градуса. Мислите ми, чувствата ми, страховете ми, паниката ми, гордостта ми... всичко разби на пух и прах и ме остави срещу себе си такава една... първична и истинска. И ме накара да я обичам с цялото си сърце. Накара ме да се гордея с нея всеки ден. Накара ме да празнувам малките победи. Накара ме да се радвам на днешния ден, защото утрешния не съществува.
А "днес" е чуден, приказен ден! Накара ме да отключа залостените врати на очакванията си за нея и да ги оставя да се реят свободно нагоре. До небето.

Аз съм щастлива с моите пеперудени крила. И превъплъщението ми си струваше, макар да беше мъчително и трудно. Сега мога да летя!

петък, 23 юли 2010 г.

Активна

Вчера, тераптевтката на Дениз ни обясни, че има два вида хора - такива, които имат НУЖДА да се движат, и такива, които могат да си живеят спокойно без да шават нон-стоп. Не беше нужно много да се замисля, за да установя Дениз към коя група спада... Дениз, както и Ради, не могат да стоят мирно за секунда. Чавдар само ме апострофира, че такива сме си ги поръчали, да, но чак пък такива?? То няма мира нито по време на хранене, нито по време на игра, нито по време на заспиване. Няма.
Àко, както биха казали говорещите на бритиш български.

















четвъртък, 15 юли 2010 г.

Ради(о Ереван)

Ради(о Ереван) си е Ради(о Ереван) по всяко време. Дори по време за лягане. Когато почувства ревност, че сестра му заспива в нашето легло, а той не, си донася гатата и малката възглавничка и пристига при нас. Което прави приспиването на Дени още по-трудна задача за изморената им майка.

Например снощи беше един такъв случай, в който се приспивахме дружно. В тъмната стая, на голямото легло, аз, с тях двамата. А на тях ВЪОБЩЕ не им се спеше. Дени закачаше брат си, той се хилеше, съответно тя се хилеше и го закачаше отново, на което той се хилеше, тя се хилеше и пак го закачаше, при което тя пак го закачаше... разбирате за какво става въпрос. Предупредих няколко пъти Ради да запази самообладание, за да спре сестра му най-после да го закача, и той се опитваше. А малкото рогато човече не се отказва лесно. Успя да го накара да се разсмее, а когато аз пораздразнено го попитах какво му прави, че се смее, той каза:
- Бърка ми в ухото.

Аз му препоръчах да се обърне на другата страна, а той хладнокръвно отговори:
- Ами тогава ще ми бърка в другото!

Много лесно да се сетиш!

петък, 9 юли 2010 г.

Просто снимки

Е, и малко текст! Много бързо е отново петък, любимият ни ден от седмицата. Дойде бързо, защото имахме дълъг уикенд, заради 4-ти юли и почивахме в понеделник.
Дългият ни уикенд явно не беше достатъчно дълъг, за да се впиша с нещо тук, но ето, сега го правя, даже с малко снимки от тогава.

Уикендът започна с детската площадка при близкия парк, където децата поиграха малко преди да покараме водни колела. Чудихме се дали да си вземем билетче за половин или един час на водното колело, в крайна сметка взехме за 1 час, което малко по-късно съжалихме, защото малкото шило беше готово да си ходи на 5-тата минута. Нямам снимки от този епизод, защото се опитвахме всячески да го забавляваме, но опитай се да забавляваш някой, който освен да се изпъва на дъга и да ръмжи недоволно друго не правеше. А можеше да се наслаждава на плуващите около нас патици, на слънцето, което още припичаше, на Ради, който беше зад кормилото и все насочваше колелото или в крайно ляво или в крайно дясно, сменяйки посоките на всеки 10 секунди. Може би сме били интересна картинка от брега. Може би, а може би не.




Уикендът продължи да бъде топъл и слънчев. Даже твърде топъл за моя вкус, но Ради се възползва от шанса да поиграе на маркуча.




По-късно отидохме да гледаме зарята за 4-ти юли. Аз все плача, че на една заря не са ме отвели откакто съм тук, е, вече нямам повод да се оплаквам. Децата бяха в захлас, дори малкото шило гледа през повечето време, докато не реши да пълзи по тревата, да се катери в количката и въобще генерално да щъка насам-натам.





Май това е всичко, освен новото умение на Дени, което много ме радва, и което е да прави движенията с ръцете като пеем "Хей, ръчички". Много хубавко ги прави, опитах се да я снимам, но уви, неуспешно. Опитах се, честно!





Приятен нов уикенд!

Ради(о Ереван)

Много често Ради(о Ереван) се напъва да измисли нещо смешно, защото му харесва да се смеем на неговите шеги. Но понякога, без да се напъва, задава разни детски въпроси, на които после сам си отговаря, които ме развеселяват.

Като например - "Какво прави космическият кораб, събира косми ли??"

четвъртък, 1 юли 2010 г.

Уроци на живота

Не допусках, че може да ми се наложи на напиша такъв пост, но живота ме опроверга. За пореден път.

Днешният урок, деца, е за това как да се доверяваме на онова чувство под лъжичката, и да слушаме, да умеем да послушаме, онова тънко гласче, което понякога ни шепти в ухото. И смятам, че това е валидно за повечето, да не кажа за всички житейски ситуации.

Дори и за ситуации, в които например си представете, че отивате да се подстригвате при любимата си фризьорка. Тя е млада, готина, приказлива, и за ваша радост проявява силен интерес към натуралната козметика. Точно както и Вие. И толкова е силен нейния интерес, че дори е отворила магазин за натурална козметика - за лице, за тяло, за коса. Какво по-хубаво от това, казвате си, в този мръсен свят, където са дефицит продуктите без каквито и да било химикали и изкуствени други съставки. И представете си, че същата фризьорка, преди да си тръгнете от салона Ви дава мостри от 3 продукта. А бедната Ви душица, която винаги се радва на подаръци, каквито и да са били те, трепти от щастие и нетърпение да си стигне до колата и да се разрови в пликчето, и да види какво има вътре. Набързо казвате "довиждане до другия път", и забързвате към колата.

Вътре, първото нещо е да отворите пликчето и да видите съответните 3 мостри - от натурални - по-натурални - черен сапун за лице с масло от шипки, крем за лице с масло шиа и маска за лице с банан и масло от боабаб. Хм?! Звучи интересно, нали? Прочитате приложената брошурка по диагоналната система, от което май единственото, което запомняте е, че маската се държи на лицето 10-15 минути. "Хм, кога ли ще намеря 10 необезпокоявани минути за това точно действие?" - хрумва ви, докато отвъртате капачката на маската за лице и "мммммммммм... вкусен аромат се разнася от нея, банани..." Ще пробвам, как няма да пробвам, казвате си, и си отивате у дома. А там, по път към вратата хвърляте в движение брошурката в рециклиращия боклук.

-Дали няма да ти потрябва??
-Хм, едва ли - отговаряте Вие на онова тънкото гласче. И тук, смело заявявам, е първият Ви пропуск.

Дни по-късно, даже седмици, откривате в интернет, че не кой да е, а самата Анджелина Джоли употребява същата марка гланц за устни.

-Само гланц за устни ли? А другите продукти употребява ли ги?
-Откъде да знам! Не пише?! - сопвате се Вие на гласчето.

Това моментално ви кара да разровите по чекмеджетата в банята и да намерите 3-те мостри. Организирате бързо сутрешните задачи и вземате душ. Заставате пред запотеното огледало в банята по хавлия и коса омотана в кърпа с малка кутийка в ръка. Маската.

-Дали да не избършеш огледалото, почти нищо не се вижда?!
-Хм, аз си мога и така - отговаряте Вие на тънкото гласче. Отваряте кутийката и "мммммм... отново онзи бананов аромат..." и започвате да нанасяте маската по лицето. Действате бързо (и хубаво), защото часовника тик-така, трябва след половин час да тръгвате за работа. Отивате в кухнята да приготвите закуска за спящите си деца и половинка, когато няколко минути след поставяне на маската една мека, приятна топлина започва да облива лицето Ви.

-Странен ефект!
-Какво му е странното? Като че ли си правиш маски всеки ден и знаеш!

Топлината постепенно се засилва, засилва и започва да се превръща в горещина.

-Дали да не го измиеш т'ва чудо??
-Още малко. Нали пишеше да го държа 15 минути. Или 10? Къде е брошурката да видя какво точно пишеше???- сопвате се отново Вие и хварляте поглед към стъклото на микровълновата, където Ви посреща мъглявото Ви отражение.

-Тук нищо не се вижда!
-Абе защо не си гледаш работата??

Когато леката горещина се превръща вече в горещина, такава като след 6-часово стоене на плажа без слнъцезащита, зарязвате закуската и отивате на бегом в банята. Хвърляте бърз поглед в огледалото и виждате червенината под тънкия слой бананова и кой знае още какво маска. Измивате, а червенината остава. И пари. Като след 6-часово стоене на плажа без слънцезащита.

Индианка. Украсена с цветовете на войната. Това сте Вие. И как ще отидете сега на работа??? Червенината се простира на крива линия по челото Ви, граничеща с неравна ивица от нормално бяла, нераздразнена кожа по края към косата, една бяла точка, явно недонамазана точно между веждите, два бели кръга за очите, още един по-голям за устата... А едно червено петно се мъдри по средата на белия Ви врат.

-Ужас!
-Ужас! - съгласявате се Вие.

-Интернет! Бързо! Противодействие!
- Бързо! - съгласявате се Вие. Сядате пред компютъра и адреналина, който пулсира във вените Ви не Ви позволява много да мислите, а само да действате първосигнално. Търсите "натурално средство за противодействие на алергична реакция от натурална маска за лице с банан и масло от боабаб" - нищо... Тик-так, тик-так... времето лети...

- Алое?!
- Алое!! - съгласявате се Вие и се втурвате към саксията с алое, което както баба Ви от Русе Ви е учила, трябва да е над 3-годишно, за да е лековито. Слава Богу, това е на повече от 3 години! Отрязвате един лист, измивате и обелвате и мажете върху лицето си... Хладният лист алое Ви действа успокоително. Отивате да събудите половинката си, за да получите малко състрадание. Той Ви разглежда внимателно и заявява:

- Все едно си изгоряла на слънце.
Мерси, казвате си, това го знам. КАКВО ДА ПРАВЯ????

За щастие, алоето, или просто времето, действа. Червенината постепенно спада, топлината постепенно изчезва, а лицето Ви добива предишния си цвят и вид.


- Слава Богу!

- Слава Богу! - съгласявате си и Вие и забързано се оправяте за работа. Чувствате, че макар да е само 7:40, денят сякаш е започнал много отдавна и е бил изпълнен със събития.

А колко по-спокойна и приятна сутрин бихте имали, ако слушахте повече онова тънкото гласче... Нали?