Палачинки по никое време

Вчера беше един такъв ден, в който бях неспособна да стана от леглото. Опитах. Но очевидно вирусът, който тръшна Ради и Дени в понеделник, ме тръшна най-после и мен... Затова си останах у дома. И се преструвах, че не ми е зле. Имахме палачинки за закуска, а по-късно направихме дълга разходка в парка, където се търкаляхме по тревата, карахме колела и се радвахме на деня.