Тази вечер, докато слагахме масата за вечеря, Ради пееше с глас тип Франк Синатра следното:
Happy Birthday to you!
Happy Birthday to you!!
Happy Birthday, ох аман-аман!
На пътя на кръстопъ-ътя-я!
Реших, че може би ще ви бъде забавно. Аз лично се посмях солидно.
сряда, 25 юли 2012 г.
събота, 7 юли 2012 г.
Пръскалки
Рекордните жеги изискват разхладителни забавления. Ради се порадва на водата, Дени не чак толкова. Тя беше малко насилствено намокрена, и после беше доволна да си разхожда патешката хавлия по изкуствената трева.
четвъртък, 5 юли 2012 г.
Струни
Поезията до скоро не ме вълнуваше особено. С малки изключения разбира се, като например текста на песента "Детство мое", или пък "Улыбка", или още някой други разни.
Напоследък обаче се улавям, че попадам на неща, които ме развълнуват. Дълбоко едно такова, дърпат едни струни в сърцето ми, които засвирват прекрасна мелодия, ту игрива и весела, ту бавна и успокоителна. Но винаги такава, от която ме побиват тръпки, и винаги такава, каквато ми е нужна.
Не е ли страхотно?
Едно едно такова. Не смея да правя опити за превод, ще оставя това на други.
...I don't know exactly what a prayer is.
I do know how to pay attention, how to fall down
into the grass, how to kneel down in the grass,
how to be idle and blessed, how to stroll through the fields,
which is what I have been doing all day.
Tell me, what else should I have done?
Doesn't everything die at last, and too soon?
Tell me, what is it you plan to do
with your one wild and precious life?
Откъс от "The Summer Day" на Мери Оливър
Напоследък обаче се улавям, че попадам на неща, които ме развълнуват. Дълбоко едно такова, дърпат едни струни в сърцето ми, които засвирват прекрасна мелодия, ту игрива и весела, ту бавна и успокоителна. Но винаги такава, от която ме побиват тръпки, и винаги такава, каквато ми е нужна.
Не е ли страхотно?
Едно едно такова. Не смея да правя опити за превод, ще оставя това на други.
...I don't know exactly what a prayer is.
I do know how to pay attention, how to fall down
into the grass, how to kneel down in the grass,
how to be idle and blessed, how to stroll through the fields,
which is what I have been doing all day.
Tell me, what else should I have done?
Doesn't everything die at last, and too soon?
Tell me, what is it you plan to do
with your one wild and precious life?
Откъс от "The Summer Day" на Мери Оливър
неделя, 1 юли 2012 г.
Края на краищата
Както ви бях казала, в последните седмици се чувствах на ръба на промяна. Не ви казах обаче, че промяната от всякакъв характер първо ме плаши, силно, а после започва да ме вълнува. С обещанието си за нещо ново, различно, и кой знае, по-добро? Бях стъпила в края на пътя и не знаех накъде ще поема. Не знаех дали ще поема вляво или вдясно. Шеметно претеглях за и против, докато накрая изтощена направих любимото си нещо в такива ситуации, да се облегна мислено назад и да престана да се напъвам. Да оставя нещата да се развият от самосебе си, без да им давам излишни зорове.
Баба и дядо решиха да се върнат в България. Това съответно ми образува буря от емоции, но сега вече бурята утихва. Небето се прояснява и отново изгрява слънце. Както винаги.
Как ще започне да тече живота оттук нататък още незнам, защото се разплитат няколко допълнителни възела в един и същи момент, но аз съм все така, в моя си измислен шезлонг, удобен и мек, в който чакам да се случи каквото има да се случва.
Междувременно не спирам да си напомням как най-важно от всичко е, че сме здрави, че имаме две страхотни деца, дом, работа, приятели. Какви приятели само! С които казваш половин дума и си разбран, като под лупа разгледан, даден ти е поглед отвън, който действа отрезвяващо. Обичам ги моите си приятели.
Гледането на небето ми е едно любимо занимание сега. То като че ли ме усеща и не спира да се превъплъщава в разни образи, кой от кой по-впечатляващ.
Езерото понякога се преструва добре на море, макар и не винаги да ме впечатлява твърде. Но като влезе в ролята, обичам да го запечатам.
Снимането на любими хора на фона на небето, а и не само, ми е друго любимо занимание.
Както и снимането на дребни радости, като неприбрана украса от рождения ми ден...
... или пък червените нокти на Дени, за които тя сама настоя. "Мама. Моля. Маже. Нене." Обичам ли я? Безумно!!
... или пък моето малко йоги, което успява да запази самообладание дори когато сестра му се прави на маймуна наоколо.
... или пък снимането на Дени, в онези редки случаи, в които решава да е кооперативна.
... или пък гледането на снимките, в които ("Нене. Паи. Нещо.") Дени идва и почва да ми чопли косата или да ми прави "Пбббббббббб" на корема, в мига в който започна да си тренирам челните стойки. Да, не мога да се удържа да не се тупна в гърдите и да си публикувам снимки в йога пози.
... или пък правене на не особено добри самоснимки.
До нови срещи!
Баба и дядо решиха да се върнат в България. Това съответно ми образува буря от емоции, но сега вече бурята утихва. Небето се прояснява и отново изгрява слънце. Както винаги.
Как ще започне да тече живота оттук нататък още незнам, защото се разплитат няколко допълнителни възела в един и същи момент, но аз съм все така, в моя си измислен шезлонг, удобен и мек, в който чакам да се случи каквото има да се случва.
Междувременно не спирам да си напомням как най-важно от всичко е, че сме здрави, че имаме две страхотни деца, дом, работа, приятели. Какви приятели само! С които казваш половин дума и си разбран, като под лупа разгледан, даден ти е поглед отвън, който действа отрезвяващо. Обичам ги моите си приятели.
Гледането на небето ми е едно любимо занимание сега. То като че ли ме усеща и не спира да се превъплъщава в разни образи, кой от кой по-впечатляващ.
Езерото понякога се преструва добре на море, макар и не винаги да ме впечатлява твърде. Но като влезе в ролята, обичам да го запечатам.
Снимането на любими хора на фона на небето, а и не само, ми е друго любимо занимание.
Както и снимането на дребни радости, като неприбрана украса от рождения ми ден...
... или пък червените нокти на Дени, за които тя сама настоя. "Мама. Моля. Маже. Нене." Обичам ли я? Безумно!!
... или пък моето малко йоги, което успява да запази самообладание дори когато сестра му се прави на маймуна наоколо.
... или пък снимането на Дени, в онези редки случаи, в които решава да е кооперативна.
... или пък гледането на снимките, в които ("Нене. Паи. Нещо.") Дени идва и почва да ми чопли косата или да ми прави "Пбббббббббб" на корема, в мига в който започна да си тренирам челните стойки. Да, не мога да се удържа да не се тупна в гърдите и да си публикувам снимки в йога пози.
... или пък правене на не особено добри самоснимки.
До нови срещи!
Абонамент за:
Публикации (Atom)