Времето

Времето ми избягва напоследък. Забързани сме в работа, домашни, график на лягане вечер и факта, че всеки път като приспивам Дени заспивам преди нея, не ми помага особено на писателските и снимкови дейности. Добре, може би не е съвсем всеки път, но в 95% от случаите...

Иска ми се да ви наприказвам какво се случва с диагнозите на Дени, но понеже получаваме откъслечна и непълна информация, ще ви държа в напрежение още малко. Още само седмица. На 8-ми е срещата ни с докторката, в която надявам се ще имаме пълната картина, за която мечтаем, и пълния план на действие, който има всички шансове да наложи драматична промяна в навиците на цялото ни семейство.

Има дни, и те не са много, в които решаваме, че всичко друго може да почака, и че ние трябва да избягаме от ежедневието, ангажиментите, графиците и програмите. В събота решихме, че ще използваме един от малко останалите сравнително топли есенни дни, за да се разходим за няколко часа, без да препускаме и да си гледаме часовниците. Беше хубаво и освежително. Жалко само, че не предприехме това, когато листата все още бяха по дърветата, но и така беше хубаво. Ще знаем за другата година.






















С Ради си изтренирахме твърдите глави на дървената пътечка. Убиваше, признавам си, иначе ако знаете какви сме още по-добри, ехееее!

















До скоро...

Есен

Не, не очаквайте куп красиви снимки с есенни цветове, не съм стигнала до тях.

Нещо напоследък се улавям, че организацията ми куца сериозно, защото добавих тичане в моята спортна програма. В ранните сутрини, които преди използвах за писане - обработка на снимки - или чисто и просто вдъхновяване от всичкото и от нищото, сега тичам. Да, аз. Аз, която винаги съм казвала, че тичането? а, не е за мен тая работа! а всъщност ме радва неимоверно. Всеки път се изумявам от това, на което е способно едно човешко тяло, както и на това, на което е способна човешката психика и воля. И понеже аз никога не съм се отличавала с твърде силна воля и упоритост, да намеря сега нещо, в което мога да упражнявам такава много ме радва.

Наистина ми е малко неудобно, че ще публикувам снимки на децата отпреди 2-3-4 седмици, но факт е, че по-пресни нямам. Може би довечера от Морската вечер в училището?


















Иначе какво става при нас?

Децата ходят на училище, Ради пише домашни и напоследък влизаме най-после в рутина. Преходът от лятна ваканция към домашни беше малко труден за всички, но като че ли най-после се нагласяме и пишем домашните с по-малко протести, драми и трагедии.

Дени я подозирам, че знае повече от половината азбука на английски, макар теста от училището да казва, че познава само 2 букви. В действителност, като показваш по книжката и питаш това коя буква е, тя ги знае в поне половината от случаите. Както знае, че Д е нейната буква, Р е на Ради, М е на мама, и Т е на тате (да, заради френската транскрипция на Чавдар - Тчавдар).

Освен това Ради както винаги е примерен ученик, държи се прилично в клас, внимава и спазва инструкции - нищо изненадващо, докато Дени е пълна противоположност - хвърля играчки, удря децата като й дойде отвътре, разхожда се в клас, и въобще за момента се подсмивам на всичко това на родителската среща, да видим докога. А иначе всичко знае и всичко забелязва. Ако има мръсна чаша оставена някъде, тя ще я забележи и ще я донесе в мивката. Ако Ради си е забравил мръсни чорапи и други подробности на пода в банята, тя ще ги сложи в коша за пране. Ако види капака на толетната отворен, тя ще го затвори минавайки покрай него. На мама чистница е.

Освен това съм в трепетно очакване на часа при докторката от центъра, който посетихме в началото на септември. Очертават се интересни, вълнуващи резултати, които нямам търпение да науча и споделя с вас.

Засега е това, пишете и вие как сте. До скоро!