неделя, 25 април 2010 г.

Неделя по същото време

Мигове от нашата седмица. Която беше дълга и напрегната (поне за мен), повече от предишните. Защо? Защото имахме среща с всичките терапевтки на Дениз, в която да обобщят последните 6 месеца терапии и да кажат тя как върви.

Всички бяха много доволни от нейното развитие. Много. Казаха, че има голям прогрес и всяка седмица прави нови неща. Казаха още, че сега няма да дават прецизна оценка за нейното представяне, а само груба - и грубата преценка я постави в 9-12 месеца за повечето сфери и 12-13 месеца за една от тях. Ние бяхме малко изненадани от тази, макар и груба, оценка. Мислим си, че малко я подценяват, но в същото време си давам сметка, че първо, тя на нас показва повече неща, отколкото на тях, и второ 9-12 месеца си е супер. Супер на суперите! За нас тя все още се развива 3-4 месеца назад и се молим да продължи да бъде така, ако ли не и по-добре. Но каквото и да е, Дениз е едно супер сладко дете, с характер и предпочитания, с умения и желания, което ние много, много обичаме.

И въпреки, че се впуснах в подробности за Дениз, слагам първо едно филмче на Ради - рок легендата, с прическа направена лично от него. И тея движенийца с очите са си чисто негова идея:



Хер-кокал-ес :)

За тези, които не знаят какво означава да имаш дете, което има по 4 различни модела терапии на седмица, ще обясня - във всяко нещо, което прави - виждам упражнения, умения, върху които се работи с нея, а не игра, както би го разглеждал всеки средно статистически родител. Във филмчето по-долу, Дениз демонстрира нов талант - а именно, да имитира. Никога преди сега не съм осъзнавала, че именно имитацията е умението, чрез което децата се учат. То е ясно, разбира се, но не се бях задълбочавала по темата. Сега знам обаче, колко е важно детето да развие това умение, а ето че нашето сладко зайче започва лека полека да имитира.



Освен че имитира, си има и характер и предпочитания, и малкото козле се показва рогцата. На Ради му домъчнява на моменти и казва, че тя не го иска, но от личен опит знам, че е така в началото. Е, може да бъде и друго, но може да бъде и така. Спомням си, че моето сестриче ВЪОБЩЕ не ме искаше. Но аз й бях намерила цаката - като бяхме двете и казвах, че идва едно голямо куче, и тя бързо скачаше и се вкопчваше в мен, а аз си умирах да гушкам това топло малко телце, и малките ръчички впити във врата ми. Та прибягвах до голямото куче често, често.



(Д)ефект от терапиите - Дениз знае едно-друго за продълговатата топка. Е, не мога да кажа, че го прави по собствена инициатива или с огромно удоволствие, но пък, което го знае - го знае!



Веднага заявявам, че цензурирам горната част на видеото и се концентрирам на факта, че тази игра се играе всеки ден, и даже аз не можах да заснема как хубавко се смеят всички. Аз все още я разглеждам като упражнение за горната част на тялото, а смехът е допълнителен бонус!



Хм... В едно малко филмче - толкова много неща, върху които се работи с Дениз, и които тя владее до съвършенство (слагане на предмет в кутийка, изваждане на предмет от кутийка, слагане на предмет в устата). Дотолкова, че вече не го и споменаваме. То си е ясно. Както Английски и компютър в обявите за работа.


И за финал, младата надежда за мамина отмяна (мама се радваше и защото дрехите бяха мокри, и съответно тежки, и съответно сериозна работа за горната част на тялото, не ме винете - то става против мен)


Надявам се да сте се забавлявали с нас днес. До нови срещи!

петък, 16 април 2010 г.

У дома

Стъпката е направена! Билетите са купени! Отиваме си у дома!

Вълнувам се като малко дете от това, което ни очаква, а именно: среща с родители, братя и сестри, баби и още един куп роднини и близки (СТРАХОТНО!), пълно разглезване на децата (СУПЕР!), малко (или ПОВЕЧЕ) нощен живот за нас (КРАЙНО НАЛОЖИТЕЛНО), срещи с приятелКи и приятелКи (ах, МЕЧТАНО!), море (ЖАДУВАНО!), планина (ОЧАКВАНО!), и още и още и още мечти изплуват една по една пред очите ми.
Щастлива съм. И благодарна за всеки миг очакване, което ще се превърне в реалност.

Четвъртък, 13-ти е денят Х, в който ще "атакуваме" летището с децата.

Приказка :)

PS. Ако обича вулканът в Исландия да се ремонтира. Сега.

сряда, 14 април 2010 г.

Вярата

Какво е вярата?
Беше ми казано да живея за днес, да не мисля за утре, защото само Бог знае какво следва. И аз исках да послушам този съвет. Чудно хубаво е да оставиш грижите си настрана, да забравиш за всичко, което те мъчи и да се наслаждаваш на мига. Защото всеки миг е подарък... За мен това беше позабравена философия. Неусетно, ден след ден се бях превърнала в кълбо от нерви, перфекционист...

Днес се натъкнах на една притча за вярата, която ме накара да се размисля... и да си спомня, за безкрайните случаи, в които съм се оставяла на течението, особено в заплетени ситуации, отказвайки да претеглям безкрайно "за"-тата и "против" и да мисля нови и нови варианти, които в крайна сметка не се случват. Та, оставям се на течението, отпускам се с пълно доверие, че това което ще се случи е най-доброто, и то се случва. И действително е най-доброто. Чудно, нали? Тази притча ме накара да повярвам отново (срам ме е да кажа "отново", признавам си) в Бога вътре в мен. Онзи, който ме води по вярната пътека. Ето и притчата, преразказ:

Имало едно време едни хора, в едно село. Те се прехранвали с това, което сами отглеждали. Съответната година била сушава и реколтите на хората били застрашени. Те отишли при местния свещенник и го помолили за съвет, какво да направят, за да завали най-сетне. Свещенникът им отговорил, че трябва да се молят. Но трябва да се молят с вяра. Хората си отишли. След седмица, все още без дъжд, те отново посетили свещенника. И отново поискали съвет. Той ги попитал дали са се молили с вяра, те отговорили утвърдително. Тогава свещеникът казал:
-Аз виждам, че нито един от вас не се е молил с вяра. Никой от вас не носи чадър.

А вие носите ли чадър?

неделя, 11 април 2010 г.

Глътка свеж въздух

Преодоляхме поредната болест. Този път Дениз образува шарка след имунизацията. И за да е всичко много интересно се случват три неща едновременно - поддържа висока температура, вади кътник! по никое време, и няма апетит. Последното си е в реда на нещата, когато имаш температура или вадиш кътник, но при нас имаше и допълнителен елемент - преди седмица й спряхме стомашното лекарство и я следим да видим дали ще бъде добре и дали ще иска да се храни... Днес вече втори ден нямаме температура, сега очаквам и апетита да почука на вратата. Той ми е едно от най-любимите неща, и като го няма ми липсва неимоверно!

Вчера прекарахме много време навън, в опит да си проветрим микробите! Следобед имахме лека сесия по плевене, по време на която Дениз стоя в шейната на тревата. За около 5 минути. После беше ето така:

За около около още 5 минути постоя на столчето на тераската, а през останалото време беше на ръце.

Не мога да се удържа и да не пусна снимките на другите ми две джуджета, тези, които живеят в цветята!!

За финал правя пореден опит да сложа филмчето на Дениз и близалката. Чавдар правилно отбеляза, че на всяка близалка - по къпане! Оказа се, че близалката е чудесен инструмент за растящ кътник! Но това филмче е от преди кътниковия период. Стискайте палци! Ю-хууууууу! Стана! Приятно гледане!


събота, 10 април 2010 г.

Детската градина на тате

... е място, където децата играят на воля, смеят се с глас, хранят се и заспиват изтощени от игра. Всичко друго е на заден план, което е повече от чудесно! Защото аз искам най-много от всичко децата да са били доволни.

Снимките по-долу направих в четвъртък след като се прибрах от работа, и имахме час и половина да се приготвим за гости и да сложим къщата в ред. Първоначално всичко излгеждаше като от книжката за работната мецанка. Моментално ми се завъртяха текстовете в главата...

"... а пък мечетата трички,
дълго играли самички.
Ходили те на разходка,
пускали дървена лодка,
в бързото, бистро поточе,
що през гората клокочи..."

Сега ги гледам и сърцето ми се свива. Защо не мога аз да бъда така? Защо не мога да спра да се вълнувам кое не си е на мястото и да започна да харесвам да живея в хаос? В крайна сметка, кое е по-важно - децата да са добре, или къщата да ми е в ред? И докато двуликата ми природа продължава да се чуди, вие може да потънете в част от нашия ден.
Между другото, Ради беше заспал по този начин. В първия момент си помислих, че се преструва на заспал, но не, беше заспал.






събота, 3 април 2010 г.

Яйца, теменужена плантация и медени дечица

И какво е общото между всичко това? Че го имаме у дома!!

С Ради боядисахме яйцата в четвъртък, и както обичайно се случва в последните 5 години, яйцата се получиха умопомрачителни! Червеното ли не е червено, жълтото ли не е жълто, зеленото ли не е зелено. Като цяло, като че ли са излезли от нечия есенно-зимна колекция. Както е видно по-долу, преобладават червените. ...kак така кои са червените?? Това по средата? Онова горе, леко вдясно?? Да, поне реших да не се излагам с козунаци тази година!

Докато с Ради боядисвахме яйца (а Чавдар даваше ценни наставления) Дениз взе пример от госпожица Райли и госпожица Нора, забавлявайки се като давчеше една близалка. Опитах да кача съответното филмче поне три пъти, неуспешно. Отказвам се. Засега!

В двора ни расте теменужена плантация! Чудно красива при това, жалко, че няма как да заснема уханието, което се носи из въздуха! Плантацията се разраства всяка година, тази година даже има мини туфи на 3-4 места из двора... Приказно ми е!

Вчера леля Дора ме изненада с едни много вкусни меденки-дечица. Ради не е спрял да закусва, обядва и вечеря с тях! Но за сметка на това сам се лишава от десерт, по простата причина, че закусва, обядва и вечеря десерт! Какво да го правя, най-много следващия път като отиде на доктор да не може да спомене нито един зеленчук. Ради активно е участвал в украсата:

четвъртък, 1 април 2010 г.

Сладкиши всякакви

Набързо слагам малко снимки и едно филмче от тази седмица, в което Дениз демонстрира новите си умения - а именно, да пълзи на четири крака, така както си пише по дебелите книги. Още си слага краката малко особено, но поне вдига коремчето от пода, нещо, върху което се работи от месеци!! Става все по-силна, определено! Сигурно ще да е от зелените шейкове, в които й слагам спанак - става като Попай Моряка!
И още в един кратък момент заема нейната поза-йога, която дебна да заснема от известно време, и която ме разсмива всеки път.