Неделя по същото време

Мигове от нашата седмица. Която беше дълга и напрегната (поне за мен), повече от предишните. Защо? Защото имахме среща с всичките терапевтки на Дениз, в която да обобщят последните 6 месеца терапии и да кажат тя как върви.

Всички бяха много доволни от нейното развитие. Много. Казаха, че има голям прогрес и всяка седмица прави нови неща. Казаха още, че сега няма да дават прецизна оценка за нейното представяне, а само груба - и грубата преценка я постави в 9-12 месеца за повечето сфери и 12-13 месеца за една от тях. Ние бяхме малко изненадани от тази, макар и груба, оценка. Мислим си, че малко я подценяват, но в същото време си давам сметка, че първо, тя на нас показва повече неща, отколкото на тях, и второ 9-12 месеца си е супер. Супер на суперите! За нас тя все още се развива 3-4 месеца назад и се молим да продължи да бъде така, ако ли не и по-добре. Но каквото и да е, Дениз е едно супер сладко дете, с характер и предпочитания, с умения и желания, което ние много, много обичаме.

И въпреки, че се впуснах в подробности за Дениз, слагам първо едно филмче на Ради - рок легендата, с прическа направена лично от него. И тея движенийца с очите са си чисто негова идея:



Хер-кокал-ес :)

За тези, които не знаят какво означава да имаш дете, което има по 4 различни модела терапии на седмица, ще обясня - във всяко нещо, което прави - виждам упражнения, умения, върху които се работи с нея, а не игра, както би го разглеждал всеки средно статистически родител. Във филмчето по-долу, Дениз демонстрира нов талант - а именно, да имитира. Никога преди сега не съм осъзнавала, че именно имитацията е умението, чрез което децата се учат. То е ясно, разбира се, но не се бях задълбочавала по темата. Сега знам обаче, колко е важно детето да развие това умение, а ето че нашето сладко зайче започва лека полека да имитира.



Освен че имитира, си има и характер и предпочитания, и малкото козле се показва рогцата. На Ради му домъчнява на моменти и казва, че тя не го иска, но от личен опит знам, че е така в началото. Е, може да бъде и друго, но може да бъде и така. Спомням си, че моето сестриче ВЪОБЩЕ не ме искаше. Но аз й бях намерила цаката - като бяхме двете и казвах, че идва едно голямо куче, и тя бързо скачаше и се вкопчваше в мен, а аз си умирах да гушкам това топло малко телце, и малките ръчички впити във врата ми. Та прибягвах до голямото куче често, често.



(Д)ефект от терапиите - Дениз знае едно-друго за продълговатата топка. Е, не мога да кажа, че го прави по собствена инициатива или с огромно удоволствие, но пък, което го знае - го знае!



Веднага заявявам, че цензурирам горната част на видеото и се концентрирам на факта, че тази игра се играе всеки ден, и даже аз не можах да заснема как хубавко се смеят всички. Аз все още я разглеждам като упражнение за горната част на тялото, а смехът е допълнителен бонус!



Хм... В едно малко филмче - толкова много неща, върху които се работи с Дениз, и които тя владее до съвършенство (слагане на предмет в кутийка, изваждане на предмет от кутийка, слагане на предмет в устата). Дотолкова, че вече не го и споменаваме. То си е ясно. Както Английски и компютър в обявите за работа.

И за финал, младата надежда за мамина отмяна (мама се радваше и защото дрехите бяха мокри, и съответно тежки, и съответно сериозна работа за горната част на тялото, не ме винете - то става против мен)

Надявам се да сте се забавлявали с нас днес. До нови срещи!