Електронни и други устройства

Имало едно време два мобилни телефони, които можехме да си ползваме както и когато поискаме. Но това време свърши.

Сега, в момента, в който пипнеш телефона, Дениз пристига и го иска. И се тръшка и пищи, докато не го получи. И понеже ние все още сме в захлас от факта, че си се тръшка много хубавко, като по учебник, и съвсем подходящо за нейната възраст, само седим и й се радваме и като се потръшка малко й даваме каквото поиска.

Ще я отучваме от тези навици после. Евентуално.

Та за телефоните ми беше думата. Преди да й дадем телефона, ние като съвестни родители изключваме антената, първо за да не се облъчва с разни незнам-какви-бяха лъчи, а и за да не избира произволни номера на хора от телефонните ни указатели. Обаче малкото чудо щрака по копчетата, включва по случайност антената и понякога си звъни. Последно звъня на 911, а преди това на Ицо УНСС, който се намира в България, и при когото в този момент беше късно през нощта.

В такъв случай, ние като съвестни родители, вземаме телефона и му заключваме клавиатурата. Дени го взима, щрака по копчетата в продължение на 2-3 секунди и ни го връчва обратно да го ремонтираме. И ние... го ремонтирваме. Отклчючваме й клавиатурата и я наблюдаваме какви ги върши.

Понякога, иска да играе на играта с топчето. Играта започваш с 3 живота, и когато ги загубиш, играта свършва. Дени "играе" и като загуби животите (нещо, което става сравнително бързо) ни връчва телефона да й започнем нова игра. С нови 3 живота. Не е ли готино? Скъсва ми нервите, и в същото време се пукам по шевовете от гордост!



Имало едно време и един фотоапарат, с който правех снимки и филмчета, когато и както си поисках. Но и това време свърши.

Сега, само като пипна апарата, Дениз пристига и го иска. Какво се случва? Погледни по-горе втори абзац.

Взима апарата, а ние като съвестни родители го изключваме, за да не хабят батериите. Тя обаче го върти в ръце 2-3 секунди и ни го връчва да го ремонтираме. Защото какво забавление е да гледаш черен екран на апарат, като можеш да гледаш предаване на живо и да натискаш всички копчета подред и да разместиш и малкото въведени настройки. Но ние отново го ремонтирваме.

Както казах, ще я вкарваме в пътя. Евентуално. А междувременно, ако ни звъните и ви дава гласова поща, то е защото Дени и Ради играят на играта с топчето. А и снимките и филмчетата стават все по-трудни за снимане. Просто казвам.

Френски маниери

Може би случайните посетители на този сайт ще си кажат, че това дете яде като прасе и никой не му прави забележка.

Неслучайните посетители сигурно ще са като нас - удивени. Че Дени, която в продължение на месеци повръщаше на всяко хранене, отказваше да яде и единствено със забавления и залисвания, миниатюрни лъжички и спринцовки успявахме да й сложим нещо в устата. И сега като гледам промяната в нея, възпитаването на маниери по време на хранене е последното нещо, за което си мисля.

Диалози и шопска ръченица с ирландски привкус

Дени има нова дума, от която е толкова погълната, че старите 2-3 думи за момента са излезли от употреба.

Ава. С ударение на второто А. Употребява се ето така:

-Ава?
-Това е на Дени блузката.
-Ава?
-Това е на мама блузката.
-Ава?
-Това е огледало.
-Ава?
-Това е на Дени панталончето.
-Ава?
-Това е на Дени ръчичката.
-Ава?
-Това е на мама нослето.
-Ава?
-Това е на Дени нослето.
-Ава?
-Това са на Дени чорапките.
-Ава?
-Това е кърпата, където си бършем ръчичките.
-Ава?
-Това е стената.
-Ава?
-Това е мивката.

И така нататък и така нататък. Много често посочва неща за втори и трети път, за да види дали случайно няма да се объркаме и да кажем друго. Изпитва ни много и по книжките, но понеже е силно пристрастена към фотоапарата не мога да я издебна и да направя филмче като хората.



Разбирате, че въпросната нова дума всъщност е ТОВА. В трепетно очакване съм да започне да повтаря след нас това, което чува. Засега обаче само пита.
А, и гони 16 паунда. Или 7,2 кг.

Ради, който по една или друга причина е пренебрегнат в постовете ми, тази вечер има сериозно участие с неговата Шопска ръченица. На път сме да го запишем на народни танци, защото считаме, че има заложби. Може би ще кажете, че освен за народни танци има и заложби за цирка, и това си го знаем.



Има и много други заложби, от които ми фръква шапката. Като например да събира и изважда трицифрени числа наум, или да решава задачи от движение, басеини и проценти, или да чете и пише на американското училище така, че да покрива 99% от тестовете за неговата възрастова група. Да, нещата при него се случват лесно и без усилие, и колкото и да е упорит и инатлив за неща, когато става въпрос за учене, говорене и писане винаги отговаря бързо и веднага.


Виж сестра му е друга история. При нея нещата се случват само и единствено когато тя реши за необходимо. Терапевтките й са на мнение (което съвпада абсолютно с нашето) че тя разбира и може много повече, отколкото показва. Защо е така не мога да си обясня, но малката дяволита усмивчица, която се появява на лицето й като я питаш нещо и тя се прави на приятно разсеяна, ми подсказва, че сме прави. Тя контролира ситуациата. СитуацИИтЕ. 7 кила с мокри гащи, а ни върти на пръста си както си иска. И това го казвам с гордост и радост, независимо, че звучи откачено.

Когато бях бременна с Дениз се питах как ще я мога да я обичам, след като обичам Ради с цялата си душа. Тогава Айлин ми каза, че ще я обичам без съмнение. Че тя сама ще намери място в сърцето ми. Че децата са различни по техен си начин и обичаш всяко едно заради неговите си му качества и индивидуалност. Така и стана. Дениз е коренно различна от брат си, с изключение единствено на факта, че е ръчната колкото него. И двамата са много физически активни, което на нас ни харесва. Както казва Чавдар - такива сме си ги поръчали. И дотук свършват приликите между тях. Единият е много сговорчив, другият съвсем не е; единият обича да опитва нова храна, другият яде само неща, които е сигурен, че е ял преди и са му харесали; единият постига нещата светкавично, другият постига нещата, когато му дойде отвътре. Но и двамата са част от мен, и ги обичам безкрайно.

Дребно хулиганство

Дени прави всяка една беля от наръчника по отглеждане на малки деца. Размазване на храна по масичката за хранене, хвърляне на храна и посуда от масичката за хранене, разхвърляне всичко и навсякъде, рисуване по листове, книги, стени, подове, дрехи, предмети, играчки, чорапи, обувки, и всичко неизброено по-горе, тръшкане, сърдене и реване като магаре като не стане на нейното (например като й се откаже нещо от току-що споменатото).

Любимо мероприятие е да се покатери на детската маса и да избута всичко долу и победоносно да гледа от високо:


Ох. Чувството е смесено.

Страхотно.

И леко изнервено.

Страхотно, защото се движи по учебника, и макар и с малко закъснение пробутва всички номера на средностатистическото малко дете.

И леко изнервено, защото малко писва да бършеш наплескан под и маса, да разстребваш всякакви вещи от пода и да не можеш да скалъпиш 2 еднакви чаши, чинии и купички при нужда. Толкова писва, че спираш да го правиш. А започваш да внимаваш да не стъпиш накриво в купчината предмети, които ти стигат до коленете. А и гледаш да избягваш непоканени гости.

Ако се вгледате внимателно ще видите пореден шедьовър вдясно от Дени.