Четири

Помня този ден преди 4 години много добре, сякаш беше вчера.

Помня как Чавдар и Ради ме оставиха в болницата за през нощта, защото на сутринта беше планирано раждането на Дени. Помня полупаниката си и копнежа този кошмар, на който ме подложиха докторите след двайстата седмица от бременността да приключи. Знаеше се, че бебето е малко, но аз нямах повече сили и нерви за ежеседмични видеозони, както и за ежеседмични стрес-тестове на бебето. Сигурно е било необходимо, не отричам, но повече не издържах. Мечтаех да родя бебенцето си, да го взема в ръце и всичко да си дойде на мястото. Някак вярвах, че щом се роди, всичко ще се окаже някаква жестока грешка, и тя няма да е толкова малка, колкото предсказваха, и аз великодушно ще им простя и след време ще забравя, както понякога избирам да забравям неща, които силно са ме наранили.

Дени се роди бързо. Изхвърча като тапа без почти никакво усилие от моя страна. Помня първата си мисъл като я видях "Боже, колко е мъничка, като коте е...", както и първите думи на доктора като я видя: "Малко бебе, както очаквахме...". Помня и втората си мисъл след като ми я дадоха в ръце: "Какво носле има сплескано... защо така?"

Но пък това малко бебе, 2,215 кг., със сплескано носле и всичко, засука силно, сякаш да ми каже, че иска да живее. Иска да е тук, каквото и да коства това.



В нейна чест на този ден цъфна орхидеята вкъщи. На мен орхидеите не ми вървят нещо, но тази ми прати важно съобщение. Тогава го прочетох като "Нещо много нежно и красиво идва във вашия свят!", а днес, четири години по-късно съобщението е много по-подробно "Нещо много нежно и красиво идва във вашия свят. Нещо, което не се отглежда непременно лесно, но пък цвета е такава награда! Ще ви прави по-горди и по-щастливи от всякога!".



И е така. Не всички дни са били лесни. Мечтаните 6 седмици майчинство, които предвиждах да бъдат блаженство вкъщи с двете ми дечица, се оказаха кошмарни. Между кърменето на всеки 40 минути, 24 часа в денонощието и между тогава 4 годишния Ради, който си искаше своето, и не го получаваше... Бях се заинтила, че Дени ще може да суче. Ще се храни с удоволствие като Ради, който беше перфектното бебе... Вярвах, че ще имам още едно такова, перфектно... Но не се случи точно така, Дени сучеше по минута-две, изморяваше се и заспиваше, за да се събуди половин час по-късно отново гладна. И отново, и отново. Та да, началото беше трудно. И в следващите две години имаше много движения нагоре и надолу, но сега знам, че движенията надолу са направили движенията нагоре много силни, много интензивни, много щастливи. Извънредно щастливи.
И за това съм благодарна.

Честит Рожден Ден, Дени! Родена си в дом, в който си много, много обичана.

Сърце на парчета

Безумно е. Седя си тук, чета новините, гледам снимки и не мога и не мога да проумея какво кара един млад мъж да влети в училището с куп оръжия и да застреля невинни деца.
Не мога да си представя какво е в домовете на онези родители, които вчера изпратиха децата си на училище и час по-късно ги загубиха. Завинаги. Сигурно коледните им подаръци вече са седяли под елхата, сигурно са правили планове за коледната ваканция, сигурно са имали планове за утре, за другата седмица, за след години.

Всичко е толкова крехко... Дали ще можем да погледнем отвъд болката, страха и трагедията и да се пренастроим да живеем днес? Да живеем сега, защото нищо друго не съществува...

Дали аз ще мога да използвам тази трагедия като напомняне, че нищо друго не е по-важно от това, което се случва сега...

Приказки от 1001 нощ

Имаме си ритуал като се прибера от работа вечер. Дени обикновено идва с гръм и трясък при мен и иска да ми показва неща, а аз я взимам и почвам да я гушкам. И мачкам. И гъделичкам. И целувам. А тя се залива от смях. Сещате се.

Така и снощи. От моя страна беше гушкането и гъделичкането, а от нейна:

-Хахахахахахаххахахахахахахахахахахахаххахахахахахахахахахахахаххахаахахха! И след една финална въздишка каза:

- Охххх, божкееее!!

Приказки от 1001 нощ

Вчера с Дени си проведохме следния кратък разговор, когато видях как е наизвадила от шкафчето на брат си разни дребни играчки:

- Кой ще прибира всичко това, Дени??
- Мама.

С фойерверки или не

И ето. Големият ден дойде за мен с големи трепети и вълнения, а си отиде малко безславно.

Спомням си като дете как четях за зодиите и за моята пишеше, че мисълта ми стига от А до Я за отрицателно време и дърпа да прескочи нататък. Това не го казвам за да зацъкате с език и да си кажете "Ееее, много е умна, няма що", а за да ви кажа, че аз наистина мога за отрицателно време да съчиня такива истории, такива високи въздушни кули, употребявайки толкова много емоция и енергия, че когато се срутят, или полусрутят, ми става едно убито. Защото когато нещата са в точка Б, а мечтите ми са в Я, така се получава с моите кули. Какво точно искам да кажа ли?

Искам да кажа, че с пътуването ни до Ултрауелнес Центъра започнаха мечтите ми. За това как всички големи симптоми на Дени изчезват като с магическа пръчка - как тя започва да расте като гъбка, как спира да бръмчи като ужилена през повечето време и успокоява топката, как започва да говори по-хубаво и изведнъж, как пиша на всички майки на деца с нейния синдром да им кажа, че надежда има. Мечтите си не съм убила, не ме разбирайте погрешно. Само трябваше да извадя "магическа пръчка" от цялата конфигурация. Трябваше да се върна светкавично в изходна позиция и да поема с бавна крачка до Б. И после до В. И така докъдето стигнем.

Вчера говорих с докторката и не научих кой знае колко повече от това, което вече знаех. А именно, има няколко посоки, които се преплитат на места, върху които се работи:

- Дениз има дисбаланс на бактерии в стомаха. Има повече лоши бактерии, отколкото хубави, което влияе на абсорбирането на хранителни вещества, дразни стомашната лигавица и я изранява. Това позволява на микроскопични частици непреработена храна да влезе в организма, където е приета като "вредител" и имунната система образува отбранителна реакция, тоест, организма живее в постоянна форма на борба с инфекция, която реално не съществува. Трудно ми е да го обясня, не съм специалист, затова простете ако ви звучи тъпо. Съвсем не е тъпо, защото такова постоянно състояние на борба с инфекция не е полезно за никого. Затова, се предприемат следните стъпки - лечение с антибиотик в продължение на 1 седмица (за убиване на бактериите), после лечение с друго лекарство в продължение на 1 месец (за лекуване на гъбична инфекция в стомаха породена от този бактериален дисбаланс). И третото лекарство е за излекуване на стомашната лигавица. Докторката очаква това лечение да подобри асимилацията на хранителни вещества и съответно да помогне за растежа и развитието на Дени.

- Другото голямо малко нещо, което беше установено е, че MTHFR гените на Дени имат мутация. Тези гени отговарят за синтеза на ензим, който е нужен за обработката на Витамин Б и фолиева киселина. Мутацията при нея е от вид, при който тя би имала нужда от допълнителни по-високи от нормалните дози на лесно усвоим витамин Б и фолиева киселина. Витамин Б и фолиева киселина са много важни за правилната мозъчна функция, и докторката се надява, че с повишена доза от правилния витамин Б Дениз ще има положителна промяна при фокус и внимание.

- Още едно нещо, което за момента е оставено на заден план, поради това че в момента на Дени се дават доста лекарства е, ген, който спомага очистването на организма от отрови. Този ген при Дени също не функционира както трябва и ще е нужна добавка в последствие, която да помогне на отровите да се освобождават от депата им и да си пътуват по предназначение. Докторката каза, че за момента изследванията й не показват Дениз да е в някаква особено належаща нужда от тази добавка, така че за момента сме в позиция на изчакване на основния курс на лечение да приключи.

- Освен тези горните неща, е нужна добавка от желязо, пробиотици, храносмилателни ензими, рибено масло, зелени водорасли и аминокиселини специално изработени на база на нейните изследвания и съобразени с нейните нужди.

***

Денят завърши с имейл от учителката на Дени, която ми каза, че я е изпитвала за края на срока и Дени знае 14 главни букви (от 26), 8 малки букви (от 26), 2 числа (от 1 до 10), и всички цветове.

Как да не мечтае човек от А до Я за нула време. Кажете ми?

Времето

Времето ми избягва напоследък. Забързани сме в работа, домашни, график на лягане вечер и факта, че всеки път като приспивам Дени заспивам преди нея, не ми помага особено на писателските и снимкови дейности. Добре, може би не е съвсем всеки път, но в 95% от случаите...

Иска ми се да ви наприказвам какво се случва с диагнозите на Дени, но понеже получаваме откъслечна и непълна информация, ще ви държа в напрежение още малко. Още само седмица. На 8-ми е срещата ни с докторката, в която надявам се ще имаме пълната картина, за която мечтаем, и пълния план на действие, който има всички шансове да наложи драматична промяна в навиците на цялото ни семейство.

Има дни, и те не са много, в които решаваме, че всичко друго може да почака, и че ние трябва да избягаме от ежедневието, ангажиментите, графиците и програмите. В събота решихме, че ще използваме един от малко останалите сравнително топли есенни дни, за да се разходим за няколко часа, без да препускаме и да си гледаме часовниците. Беше хубаво и освежително. Жалко само, че не предприехме това, когато листата все още бяха по дърветата, но и така беше хубаво. Ще знаем за другата година.






















С Ради си изтренирахме твърдите глави на дървената пътечка. Убиваше, признавам си, иначе ако знаете какви сме още по-добри, ехееее!

















До скоро...

Есен

Не, не очаквайте куп красиви снимки с есенни цветове, не съм стигнала до тях.

Нещо напоследък се улавям, че организацията ми куца сериозно, защото добавих тичане в моята спортна програма. В ранните сутрини, които преди използвах за писане - обработка на снимки - или чисто и просто вдъхновяване от всичкото и от нищото, сега тичам. Да, аз. Аз, която винаги съм казвала, че тичането? а, не е за мен тая работа! а всъщност ме радва неимоверно. Всеки път се изумявам от това, на което е способно едно човешко тяло, както и на това, на което е способна човешката психика и воля. И понеже аз никога не съм се отличавала с твърде силна воля и упоритост, да намеря сега нещо, в което мога да упражнявам такава много ме радва.

Наистина ми е малко неудобно, че ще публикувам снимки на децата отпреди 2-3-4 седмици, но факт е, че по-пресни нямам. Може би довечера от Морската вечер в училището?


















Иначе какво става при нас?

Децата ходят на училище, Ради пише домашни и напоследък влизаме най-после в рутина. Преходът от лятна ваканция към домашни беше малко труден за всички, но като че ли най-после се нагласяме и пишем домашните с по-малко протести, драми и трагедии.

Дени я подозирам, че знае повече от половината азбука на английски, макар теста от училището да казва, че познава само 2 букви. В действителност, като показваш по книжката и питаш това коя буква е, тя ги знае в поне половината от случаите. Както знае, че Д е нейната буква, Р е на Ради, М е на мама, и Т е на тате (да, заради френската транскрипция на Чавдар - Тчавдар).

Освен това Ради както винаги е примерен ученик, държи се прилично в клас, внимава и спазва инструкции - нищо изненадващо, докато Дени е пълна противоположност - хвърля играчки, удря децата като й дойде отвътре, разхожда се в клас, и въобще за момента се подсмивам на всичко това на родителската среща, да видим докога. А иначе всичко знае и всичко забелязва. Ако има мръсна чаша оставена някъде, тя ще я забележи и ще я донесе в мивката. Ако Ради си е забравил мръсни чорапи и други подробности на пода в банята, тя ще ги сложи в коша за пране. Ако види капака на толетната отворен, тя ще го затвори минавайки покрай него. На мама чистница е.

Освен това съм в трепетно очакване на часа при докторката от центъра, който посетихме в началото на септември. Очертават се интересни, вълнуващи резултати, които нямам търпение да науча и споделя с вас.

Засега е това, пишете и вие как сте. До скоро!

Пътуване

Попътувахме. Покарахме дълги часове, които към края омръзнаха на всички участващи. Дени само като видеше седалката си се огъваше наобратно само и само да не я закопчеем отново. Но това беше съвсем в края. Началото и средата си бяха много хубави.

Първа спирка беше Ниагара. Пригответе се за поток снимки от водопадите, които сигурно вече сте виждали оттук оттам, ако не и наживо.










Косата ми е мокра от пръските вода от водопада, които в един участък няма как да избегнеш. Не че сме искали де.


















С Ради направихме едно кръгче с лодката много близо до водопада. Беше забавно, макар и в един момент да виждаш само една водна завеса накъдето и да се обърнеш, толкова силни са пръските вода наоколо, като обилен дъжд.








Следващата спирка беше Торонто за много кратко, която по стечение на обстоятелствата е без снимки. Имам една-две снимки на децата от попътна почивка на път за Монреал. Торонто ужасно ми напоняше на София. С трамваите, с хората по тротоарите, с атмосферата си. Странно чувство.

Най-общото ми впечатление от Канада за момента е, че хората са слаби. На какво се дължи това така и не можахме да си отговорим. Както не можахме да разберем защо царевичните ниви покрай които минавахме там са наполовината на височината на тукашните. Монсанто е отговора на този въпрос най-вероятно, от което тръпки ме побиват. Но да.






В Монреал прекарахме ден и половина с братовчедчетата от страна на Чавдар. Беше мила среща, и децата се позабавляваха добре заедно. Както и ние.

Бях приятно изненадана да разбера, че повечето магазини работят до обяд в събота и след това са в почивка. Което автоматически прави националния спорт нещо различно от пазаруване. Може би спорт, туризъм, седене по кафенетата, незнам точно, но си паднах по това. Хареса ми и факта, че по средата на уличката със заведения срещнахме сергия отрупана с плодове и оборудвана с блендери и сокоизтисквачки. На гърба на тази сергия пък продаваха сладолед и хората се редяха на опашка и си тръгваха с прости фунийки сладолед, без други пълнежи и екстри.








Чуден площад с файтони с кончета, с фонтан, с пърхащи врабчета в него и кученце, което не спираше да скача във водата и да вади (случайно) попаднали там боклуци.


















Ели и Гошо, благодарим за чудесната разходка. С нетърпение ви очакваме на тукашна територия!

***

А Америка ни посрещна с това. Няма даже да си правя труда да ремонтирам снимката, пускам я в оригинал, мътна.




Небето пък понеже знае, че съм му почитателка и не спира да ме впечатлява.






Ето и една импровизирана фотосесия на една от почивките по път за Масачузетс, където имахме час с Др. Бохем от Ултрауелнес Центъра на Др. Хаймън.




Дени продължава да е сериозно влюбена в блузките на Ради. Облича си по една при всяка изпречила се възможност, и аз като една майка и половина й позволявам. И това че прилича на малко мароканче не ме смущава кой знае колко.




















Знам че се вълнувате от това как е минал прегледът при докторката. За момента ми е трудно да дам изчерпателен отговор. Говорихме много, аз обясних какви са нашите притеснения, а именно, че Дени расте много бавно и независимо от количеството храна, която изяжда, че прави онези екшъни като вдигне температура понякога, и че изостава в развитието си в известна степен. Ние искаме да установим дали тя усвоява това което яде, защото храненето на едно дете е извънредно важно за растежа и развитието му, както и за правилното функциониране на неговия организъм. Освен това, при предишна консултация с друг специалист още миналата година, й правиха тест, който показа високо съдържание на тежки метали в нейния организъм. Искахме да видим това къде е в момента след прилагането на препоръчаното лечение, както и да установим дали тя има безсимптомна алергиа или непоносимост към нещо. За момента нямаме отговор на нито един въпрос, голяма част от изследванията са взети и по тях се работи, друга част предстои да подготвим до началото на другата седмица.

Др. Бохем, а и диетоложката, която е част от екипа, бяха много внимателни и подкрепиха всяко едно нещо, което ние сме въвеждали в режима на Дени някога и сега. Хубаво е чувството, че имаш подкрепа, и за пръв път от много време бях в лекарски кабинет и на мен не се гледаше като на полезно изкопаемо.

Имаме следващ час за октомври и началото на ноември, и дотогава резултатите трябва да са излезли и да имаме по-ясна представа какво да правим оттук нататък.

Много силни прегръдки за всички, които мислят за нас и се вълнуват с нас. До скоро!