петък, 29 октомври 2010 г.

6 месеца и половина по-късно

От кое ли? Откакто Дени беше оценена от нейните терапевтки предния път. И понеже срещата този път беше заредена с положителни емоции, реших да ви дам допълнителен бонус - направихме снимки на всичките ни терапевтки, за да добиете представа за тях - за нас те са вече като членове на семейството. Всички са много внимателни, много загрижени, и искрено обичат и се радват на всички постижения на Дени.

Мишел - терапевт по цялостното развитие, отляво на снимката. Момичето, в което Дени е седнала е студентка, която беше на практика при Мишел и идваше при нас в продължение на няколко месеца. Казва се Линдзи.


В категорията на Мишел - умствени способности (умствени процеси, свързани с учене, мислене, запомняне и разсъждаване)- Дени е оценена като дете на възраст между 15-18 месеца, като има отделни умения като дете на 21 месеца (колкото тя беше по време на оценката). Това дава 29% изоставане, което е намаляло от 33% преди 1 година. Добри новини!


Джен - терапевт по говорене и хранене


Категорията на Джен има две подкатегории - разбиране на речта и изразяване. По отношение на разбиране, Дени е оценена като дете на възраст 15-18 месеца, с отделни умения до 22 месеца. А по отношение на способностите на Дени да се изразява (да говори, най-просто казано) е оценена като дете на 12-15 месеца, с отделни умения до 18 месеца. Това дава изоставане от 29% в първата категория, и 43% във втората. В оценката преди 1 година нямаше такова разграничаване (може би защото Дени беше по-малка) и тогава процента изоставане беше 33. За мен, в тази категория сме на същото ниво. Дени казва 3 думички сега - мама, тате и АМ :), все важни думи. Очакваме и повече.


Линдзи - физиотерапевт - движения като пълзене, ходене, скачане, качване на стълби, както и издръжливост, сила и поза най-общо казано.


Дени беше оценена като дете на 12-15 месеца, с отделни умения до 18 месеца, което дава изоставане от 43%, което е намаляло леко от оценката преди една година, когато изоставането беше оценено на 45%. Дени вече прави самостоятелни крачки, все още не ходи през цялото време, но виждаме как по-малко по-малко увеличава дължината на маршрутите, които ходи.


Мериелан - терапевт по фините движения (способност да усети, планира, хваща и работи с предмети)


Тук Дени беше оценена на ниво 12-15 месеца, което дава изоставане от 43%. Смятаме, че в тази категория, както и в останалите, но в по-малка степен, Дени е недооценена. Истината е, че тази терапевтка виждаше Дени по-рядко в последните месеци, поради стечение на различни обстоятелства, а когато я видеше, Дени не винаги беше в настроение за игра. В такива случаи терапевтката не вижда нищо от нейните способности. И следователно - високия процент изоставане, който според мен е много далеч от истината.

Аз лично много се вълнувам от процентите, не защото съм счетоводител, а защото те ми дават идея как точно вървят нещата. Дали изоставането се наваксва малко по малко, или се увеличава, или стои същото. Чавдар все се чуди какъв ми е проблема и какво толкова съм се вторачила в тези проценти, и то е така, но аз съм се вторачила и в много други неща, които не демонстрирам непременно.
Оценявам факта, че терапевтките на Дени я виждат за по 1 час на седмица и няма как да са наясно със целия спектър на нейните истински способности. Затова съм предприела следното - правя филмчета, когато играем, и най-забавните ги изпращам на терапевтките да ги видят. И те винаги са супер учудени и зарадвани от нейните способности. Ето едно такова филмче:

сряда, 20 октомври 2010 г.

Рано или късно

Винаги съм знаела, че ще настъпи момент, в който ще ми е трудно да помагам на Ради в училище. И съм си мислела, че ще трябва да сядам и да му чета учебниците ако искам да мога да му помогна. Но не бях очаквала, че той ще е толкова напреднал, че аз ще имам затруднения... сега... вчера.

Снощи ме посрещнаха от работа и набързо ме изпитаха на следната задача:

Една кола тръгва от точка А със скорост 100 км/ч. Друга кола тръгва от точка Б със скорост 200 км/ч. Разстоянието от точка А до точка Б е 300 км. В задачата се пита след колко време колите ще се срещнат.

Аз веднага се намръщих, защото ми се обърна нещо в стомаха, което винаги ми се е объщало при задачи от движение, от басейни и от вектори. Гадост! Това моментално провокира мощно количество адреналин да се заизпомпва по всичките ми кръвоносни съдове, а една мисъл да пулсира в мозъка ми: "Как се решава това чудо", която да пречи на по-рационални мисли да прозрат елементарността на задачата. Която дори Ради е решил.

Вие как мислите, след колко часа ще се срещнат?

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Доктор Белмонте

Доктор Белмонте ми е взел страха. Разбрах го днес, след като истерично ревах и се драх, и исках майка ми да беше с мен в колата на път за вкъщи. Но аз ще си го взема. Страхът. Другият път.

Мислех да напиша нещо хубаво и позитивно, но лошият вълк не ми дава. Днес имахме час за преглед и измерване на Дени и аз преди тези часове съм не на себе си. Дни подред. И дали защото Дени ме усеща или поради грозно съвпадение, такова достойно за закон на Мърфи, Дени се разболява или губи апетит по неизвестна причина и отслабва. И този път не направихме изключение. Много хубавко си беше качила до 15 паунда, а след 3 дни неядене и две повръщания в колата на път за доктора я измериха 13 паунда и 11 унции. Или 4 унции повече от предишния преглед, който беше през юни. 4 унции са има-няма 120 грама. Съответно се червихме пред доктора поради това нищожно качване на тегло, както и поради факта, че закъсняхме с половин час и се появихме на прегледа повърнати и ухаещи. Пфу.

Значи той е съвсем наясно, че децата с този синдром са малки на размер и трудно наддават на тегло, но въпреки това всеки път ни притиска да почнем да й слагаме някакви прахчета с много калории в млякото и ми се цупи като вижда, че не сме големи фенове на идеята. А не виждам в скоро време да станем. Химията ще е последното, което ще опитам, съжалявам. Всъщност не съжалявам. Ще се пробваме да добавяме калории с други средства. Това което измислихме на първо четене е да й слагаме кокосово олио в храната (то така или иначе е основна съставка на онова ми-ти прахче, но поне няма изкусвеняци най-различни други), лошото е, че Дени пораства, а с това започва да иска тя да има думата за това какво ще яде, кога и колко. И това прави упражнението съвсем не лесно. Нищо, аз вярвам, че след като в колата така силно исках да ми изплува решението, да ми се покаже вярната пътечка, по която да тръгна, че най-после ще се покаже. И аз ще тръгна, и Дени ще почне да качва, и да расте, и всички ще са доволни и щастливи, а не тъжни като някакви скумрии. И чувството, че съм пълен провал като родител ще изчезне. Не мога да го понасям повече, честно.

И ще спра да отмервам времето с "преди и след прегледа при Белмонте". И ще започна само да се радвам на невероятния прогрес на Дени. На това, че прави самостоятелни крачки, че започва да казва думички (мама и тата), и че разбива на пух и прах всичките очаквания за нея.

Но докато постигна това духовно съвършенство имам да свърша много умствена работа. Духовно съвършенство не се постига лесно, особено когато си бил изграден песимист и негативист. Оправдания, оправдания!

В неделя правихме на Дени прощъпулка. Точно защото прави самостоятелни крачки, и въпреки че все още предпочита да пълзи. И макар последните дни да не бяха много добри за нея, тя походи след питката, като един мъничък войник, който ме прави много горда и много зла. Към всеки и всичко, което се опитва да застане на пътя й.

Браво Дени, на мама сладко зайченце. Ще ми бъдеш балеринка. И мама ще те снима от първия ред как танцуваш. Всеки. Път. Таня, благодаря за чудесното видео!

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Родитело-учителска конференция

Знам какво си представяте - отбор учителки и отбор родители, амфитеатрална зала, подиум, папки и значки с имена. Е, незнам за вас, но АЗ това си представих като получих бележката от училището на Ради. Даже се озадачих като поискаха да си избера от няколко възможни часове.

След състоялата се конференция мога смело да твърдя, че конференция в американския английски се използва със съвсем нищожно значение - среща. Или пък погледнато от друга страна, конференция в българския се използва с доста по-могъщо значение - на ГОЛЯМА и МАЩАБНА среща. А има и трета перспектива - аз да не съм съвсем наясно с всичките употреби на думата "конференция" в американския английски.

Това обаче определено ме върна 5 години назад към първото ми интервю за работа, което беше крайно неуспешно. Там се сблъсках с употребата на думата "проект", която тогава извикваше представата за чертежи и технически разни сметки и прочие - от сложни по-сложни, от неразбираеми по-неразбираеми. И когато на въпросното интервю поискаха да им разкажа за няколко проекта, по които съм работила, аз дадох "заето". И си признах, че не съм работила по никакви проекти. Те ме погледнаха много странно, сякаш имах две глави или нещо, и любезно ми обясниха, че тази работа едва ли е подходяща за мен.

По-късно установих, че "проект" се използва със съвсем елементарно значение, като работна задача, която има начало, среда и край. И те просто искаха да им дам пример за такива работни задачи, върху които съм работила. Е, те са ужасно много, но аз бях (и на моменти още съм) загубена в превода.

Сега за конференцията. Беше си чисто и просто родителска среща. Отидох сама в определения ми час и заварих едно семейство да чака реда си пред вратата. Майка, татко, малко дете и голямо дете. Всичките строени чакат. Дойде техния ред и те влязоха. Докато чаках, пристигна едно друго семейство - майка, баща и дете, после още едно подобно и аз вече се притесних, че не съм довела Ради. И татко му и сестра му. Стана ми едно такова тъпо, и си нахлузих дебелата кожа (тая дето си обличам като ме гледат като че ли имам две глави). Учителката отвори и ме покани да вляза, а аз попътно и обяснявах, че се чувствам зле, че не съм довела и Ради. Тя обаче ме погледна усмихнато и каза, че така предпочитала. Фю! А после добави, че дори и да го бях довела, нямаше да е проблем, защото Ради е толкова възпитан и разумен! Харесах я на мига!

Седнахме на една от детските масички, тя се разрови в нейните бумаги, погледна ме сериозно и каза:
- Ради... (пауза) е... (пауза) невероятен! Възхитена съм от това, което знае, от това как се държи в клас, от нещата, които му правят впечатление!

После извади един лист и обясни, че са имали самостоятелен тест, всяко дете на компютър, със слушалки на ушите. Компютърът им обяснява и задава въпроси, и те трябва да отбелязват отговори на съответните места. Моментално си ги представих - малки човечета, на компютър, със слушалки, и слушат и цъкат... На този тест Ради е покрил 98% по математика и 98% по четене. Аз се ухилих. Ето така :)) И си казах, че ако го беше тествала пак щеше сигурно да покрие 100%, но не й го казах, за да не я разстройвам. И без това беше разстроена, че какво ще го прави сега, като накрая на годината ще има още един тест, и тя трябва да покаже напредък, а той й дава само някакви си 2% място за напредък. Но каза, че ще го праща вкъщи с по-трудни книжки за четене, ще му дава в училище по-трудни задачи за смятане и прочие.

Каза също, че с английския се справя много добре, все още не блестящо, но не му е нужна никаква помощ, за да разбира какво го питат или какво се иска от него. Единствено му е нужно са набере запас от думи, които да му помогнат да се изразява по-добре, а това ще стане. С малко повече време. И другото, върху което можем да работим е малките букви. Засега той пише с главни букви и трябва да започне да упражнява малките. Аз се заемам с тази задача най-отговорно, за да я шашнем генерално на следващия тест. Ха!

Останах много доволна от срещата. И щастлива. И благодарна. Че ни се е паднало такова невероятно човече. Много благодарна. И много щастлива.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Изгреви и залези

Във вторник си отиде Сахана.

Едно момиченце на възрастта на Дени, което имаше синдрома на Дени и страдаше от медицински усложнения. Не мога да си представя размера на загубата й за нейното семейство. Не мога да си представя, че утре ще настъпи нов ден, въпреки че нея я няма. Че отново ще изгрее слънце, и после отново ще залезе. Че хората ще отиват по обичайните си ежедневни задачи и че ще се терзаят за дребните си житейски несгоди.

Искам да си мисля, че тя е на едно по-хубаво място. Без болка, без ограничения, без страдание. И ще се радва на изгревите и залезите оттам.

Сбогом, Сахана. И до нови срещи.

Чудя се

Имаше едно време една жена, която осъди Макдоналдс, защото кафето в чашата й било много горещо и тя си изгорила устата.
Та в нашия случай аз се чудя дали да не пробвам да осъдя Нинтендо, затова че човек играейки, може да прасне по главата с дистанционното случайно минаващо малко дете?

неделя, 3 октомври 2010 г.

Любимо

Показалец. Или среден. Изберете сами.

Нинка се върна! И отпразнувахме събитието с неделна разходка до един есенен фестивал. По-точно "Фестивал на Ябълката". Моя колежка много ми го препоръча. Каза, че мястото било много хубаво, много европейско изглеждащо, с магазинчета, с незнам си какви още екстри, и че на всяка цена трябвало да го видя. Не можах да устоя някак. Много ме влечат европейско изглеждащи места, с магазинчета, с екстри.

Най-европейско изглеждащата част беше фонтанчето и малките пейчици наоколо. Всичко останало - километричните опашки за любими местни специалитети посветени на ябълката, както и аромата на палмово олио във въздуха не бяха. Но имаше въртележки и влакче и надуваеми играчки, които Ради с радост уважи.






Малкият образец само си размахваше показалеца нагоре-надолу и искаше да ходи хаотично държейки се за пръста ми.









Идеята ми да публикувам нещо жизнерадостно и цветно се промени в момента, в който се прибрахме. Като наближихме с колата нашата къща, Ради видя две момченца (две келешчета) да си играят на отсрещната страна. Поиска да остане да играе с тях. Въпросните келешчета са малко по-големи от него, пътуват до училище в един автобус с Ради, от време на време идват да му карат колата и когато Ради им каже, че е негов ред, те си тръгват без дори да кажат нещо. Тази вечер ме газираха генерално. Почти съм готова следващия път като ги видя към нас да ги пратя да си отиват по-живо по-здраво. И да им покажа един пръст. Но не показалец. Да, много невъзпитано от моя страна. Отплеснах се.

Ради излезе от колата и застана до тях и започна да им говори нещо - явно искаше да се включи в играта. Те не се обърнаха към него, не го поздравиха, не го поканиха да играе. Аз се прибрах с Дени вътре, а той след малко влезе и каза, че са му казали, че е игнориран. Моля!?!?!? Какво ти казаха????? Че съм игнориран. Какво изначава това, мамо?

Ох, сърчицето ми. Кръвното ми. Кръвната ми захар. Адреналина ми. И всичко, което може да ми се повиши ми се повиши. Всичките приказки за наш'то гардже ми се изясниха на мига, но какво мога да направя? Да отида и да се разправям с малките келешчета?? И каква полза от това! Гхххххххххххх!

Докато вечеряхме аз държах да обясним на Ради някои неща от живота. Например, че обикновено децата обичат да играят с по-големи от тях деца, а по-малките деца не са им интересни. И ги игнорират. Включително и Ради не прави изключение от това правило. Той прие цялата работа доста философски и не беше много трогнат, но аз бях и съм в полу-разпад. Трябва да измисля план. Атака. Контра-атака. Нещо!