Винаги съм знаела, че ще настъпи момент, в който ще ми е трудно да помагам на Ради в училище. И съм си мислела, че ще трябва да сядам и да му чета учебниците ако искам да мога да му помогна. Но не бях очаквала, че той ще е толкова напреднал, че аз ще имам затруднения... сега... вчера.
Снощи ме посрещнаха от работа и набързо ме изпитаха на следната задача:
Една кола тръгва от точка А със скорост 100 км/ч. Друга кола тръгва от точка Б със скорост 200 км/ч. Разстоянието от точка А до точка Б е 300 км. В задачата се пита след колко време колите ще се срещнат.
Аз веднага се намръщих, защото ми се обърна нещо в стомаха, което винаги ми се е объщало при задачи от движение, от басейни и от вектори. Гадост! Това моментално провокира мощно количество адреналин да се заизпомпва по всичките ми кръвоносни съдове, а една мисъл да пулсира в мозъка ми: "Как се решава това чудо", която да пречи на по-рационални мисли да прозрат елементарността на задачата. Която дори Ради е решил.
Вие как мислите, след колко часа ще се срещнат?
1 hour. :)
ОтговорИзтриване