Знам какво си представяте - отбор учителки и отбор родители, амфитеатрална зала, подиум, папки и значки с имена. Е, незнам за вас, но АЗ това си представих като получих бележката от училището на Ради. Даже се озадачих като поискаха да си избера от няколко възможни часове.
След състоялата се конференция мога смело да твърдя, че конференция в американския английски се използва със съвсем нищожно значение - среща. Или пък погледнато от друга страна, конференция в българския се използва с доста по-могъщо значение - на ГОЛЯМА и МАЩАБНА среща. А има и трета перспектива - аз да не съм съвсем наясно с всичките употреби на думата "конференция" в американския английски.
Това обаче определено ме върна 5 години назад към първото ми интервю за работа, което беше крайно неуспешно. Там се сблъсках с употребата на думата "проект", която тогава извикваше представата за чертежи и технически разни сметки и прочие - от сложни по-сложни, от неразбираеми по-неразбираеми. И когато на въпросното интервю поискаха да им разкажа за няколко проекта, по които съм работила, аз дадох "заето". И си признах, че не съм работила по никакви проекти. Те ме погледнаха много странно, сякаш имах две глави или нещо, и любезно ми обясниха, че тази работа едва ли е подходяща за мен.
По-късно установих, че "проект" се използва със съвсем елементарно значение, като работна задача, която има начало, среда и край. И те просто искаха да им дам пример за такива работни задачи, върху които съм работила. Е, те са ужасно много, но аз бях (и на моменти още съм) загубена в превода.
Сега за конференцията. Беше си чисто и просто родителска среща. Отидох сама в определения ми час и заварих едно семейство да чака реда си пред вратата. Майка, татко, малко дете и голямо дете. Всичките строени чакат. Дойде техния ред и те влязоха. Докато чаках, пристигна едно друго семейство - майка, баща и дете, после още едно подобно и аз вече се притесних, че не съм довела Ради. И татко му и сестра му. Стана ми едно такова тъпо, и си нахлузих дебелата кожа (тая дето си обличам като ме гледат като че ли имам две глави). Учителката отвори и ме покани да вляза, а аз попътно и обяснявах, че се чувствам зле, че не съм довела и Ради. Тя обаче ме погледна усмихнато и каза, че така предпочитала. Фю! А после добави, че дори и да го бях довела, нямаше да е проблем, защото Ради е толкова възпитан и разумен! Харесах я на мига!
Седнахме на една от детските масички, тя се разрови в нейните бумаги, погледна ме сериозно и каза:
- Ради... (пауза) е... (пауза) невероятен! Възхитена съм от това, което знае, от това как се държи в клас, от нещата, които му правят впечатление!
После извади един лист и обясни, че са имали самостоятелен тест, всяко дете на компютър, със слушалки на ушите. Компютърът им обяснява и задава въпроси, и те трябва да отбелязват отговори на съответните места. Моментално си ги представих - малки човечета, на компютър, със слушалки, и слушат и цъкат... На този тест Ради е покрил 98% по математика и 98% по четене. Аз се ухилих. Ето така :)) И си казах, че ако го беше тествала пак щеше сигурно да покрие 100%, но не й го казах, за да не я разстройвам. И без това беше разстроена, че какво ще го прави сега, като накрая на годината ще има още един тест, и тя трябва да покаже напредък, а той й дава само някакви си 2% място за напредък. Но каза, че ще го праща вкъщи с по-трудни книжки за четене, ще му дава в училище по-трудни задачи за смятане и прочие.
Каза също, че с английския се справя много добре, все още не блестящо, но не му е нужна никаква помощ, за да разбира какво го питат или какво се иска от него. Единствено му е нужно са набере запас от думи, които да му помогнат да се изразява по-добре, а това ще стане. С малко повече време. И другото, върху което можем да работим е малките букви. Засега той пише с главни букви и трябва да започне да упражнява малките. Аз се заемам с тази задача най-отговорно, за да я шашнем генерално на следващия тест. Ха!
Останах много доволна от срещата. И щастлива. И благодарна. Че ни се е паднало такова невероятно човече. Много благодарна. И много щастлива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар