Дени

Дени харесва училището. Ей така, изведнъж. Започна да ходи с желание, дори си нарамва раницата в събота и казва:
-Утиам. Чиищи.
И после гледа едно такова объркано, а в очите й се чете: "Как така няма училище в събота, откъде накъде?!"

В петък я водих на едно мероприятие организирано от учебната система в нашия район. Беше нещо като и аз не знам как точно да го опиша, но имаше щандове с представяния най-различни, свързани по един или друг начин с децата, надуваеми играчки, колелета, балони, маски и прочие забавления за малките деца от учебната система. Съответно бяха учители, помощници и терапевти, социални работници и други длъжности работещи с децата. Всичките накуп.

Аз се запознах с две от помощничките в класа на Дени, в който освен учителката, има общо 3 помощници. На 13 деца. Доста впечатляващо бих казала. Та запознах се с две от тях и казвам ви, обичам ги. Като ги гледам как говорят за нея, как подтичват покрай нея като изчезне от кадър. Да, много е освежително да знаеш, че изпращаш детето си в любяща атмосфера.

Реших, че трябва да ви кажа просто.




Дени с учителката си, която много ми прилича на C.C. Catch. Спомня ли си я някой?



Интересното беше, че в цялата лудница Дени обърна специално внимание на две неща. По-точно едно нещо, но два пъти. Едни хора си тръгваха от щанда на Дисни с торбички със снимка на маймунката Оскар от последния им филм (документален), Дени посочи торбичките и извика:
-Мънки!!!

А после като отивахме към надуваемата играчка най-отгоре имаше голяма надуваема маймуна и тя я посочи викайки:
-Мънки!!!

Което за мен автоматично беше сигнал, че детето се впечатлява от себеподобните си (хе-хе) и че трябва непременно да го заведем да гледа филма за Оскар. Което и направихме, и държа да ви кажа, че удържахме фронта. Цял час и двайсет минути. Е, не че е гледала през цялото време, и не че не се местеше от баща си в мен и обратно и обратно и обратно, и към края започна да изследва какъв точно тапет има на стената в киното, но като цяло се държа прилично и не се наложи да я извеждаме навън, за да не ни набият вътре. Успех.

Аз

Удивително е как попадам на неща, които ме вълнуват точно когато ми е необходимо. Когато усещам промяна в енергията в мен и около мен, когато се усещам на ръба на нещо, което не винаги мога добре да обясня или дори да осмисля. Нещото, което ме развълнува днес е това. Огледало на моите мисли, на моите чувства, на моите търсения.

It doesn’t interest me what you do for a living.
I want to know what you ache for
and if you dare to dream of meeting your heart’s longing.

It doesn’t interest me how old you are.
I want to know if you will risk looking like a fool
for love
for your dream
for the adventure of being alive.

It doesn’t interest me what planets are squaring your moon...
I want to know if you have touched the center of your own sorrow
if you have been opened by life’s betrayals
or have become shriveled and closed from fear of further pain.

I want to know if you can sit with pain
mine or your own
without moving to hide it,
or fade it,
or fix it.

I want to know if you can be with joy
mine or your own,
if you can dance with wildness and let the ecstasy fill you to the tips of your fingers and toes
without cautioning us
to be careful,
to be realistic,
to remember the limitations of being human.

It doesn’t interest me if the story you are telling me is true.
I want to know if you can disappoint another to be true to yourself.
If you can bear the accusation of betrayal and not betray your own soul.
If you can be faithless and therefore trustworthy.
I want to know if you can see Beauty even when it is not pretty every day.
And if you can source your own life from its presence.

I want to know if you can live with failure
yours and mine
and still stand at the edge of the lake and shout to the silver of the full moon,“Yes!”

It doesn’t interest me to know where you live or how much money you have.
I want to know if you can get up after the night of grief and despair
weary and bruised to the bone and do what needs to be done to feed the children.

It doesn’t interest me who you know or how you came to be here.
I want to know if you will stand in the center of the fire with me and not shrink back.

It doesn’t interest me where or what or with whom you have studied.
I want to know what sustains you from the inside when all else falls away.

I want to know if you can be alone with yourself
and if you truly like the company you keep in the empty moments.

Признавам си, че направих жалък опит за превод на български. Не го харесах и го разкарах.

Простете.

Обичам я

Общи приказки

Откъде да го подхвана се чудя. Варианта с начало, среда и край едва ли ще се получи, затова ще давам подред на номерата.

Ради ходи на футбол. Или както тук му казват сакър. С ударение на "а". Досега сме имали два мача, като втория беше значително по-добре от първия. Биха ги само 7:3. И не искате да знаете резултата от първия. Системата е такава, че родителите доброволстват да тренират децата. Дълго време не се появяваха желаещи кандидат-треньори, докато най-после се яви един татко, едновременно с кандидатурата на Чавдар и моята. Да, правилно прочетохте, на Чавдар и на мен. Ние за щастие сме "помощник-треньори", аз ходя на тренировките във вторник, а той в четвъртък, и няма не искам. В общи линии е веселба и всички се учим в процеса на работа. Дори аз научих някое и друго правило от футбола.
А след втория мач, по време на който Ради отбеляза гол, съм и с доста по-топли чувства към този спорт.




Ради не пропуска възможност да се направи на маймуна, когато искам да го снимам, и следователно първата трета от следващата снимка.




Ради ходи с класа си на музей, и аз доброволствах да отговарям за него и за още едно дете. Такава е работата, за много неща родителите доброволстват тук, което всъщност не е лошо, само дето е и още едно място, на което да се разчекнеш. Простете за израза. Този музей беше за природата, околната среда, бръмбари и пеперуди. Градината с пеперудите беше забавна, и за мен беше един от онези моменти, в които превъзмогвам себе си и след това умствено се потупвам по рамото. Идеята за всякакъв вид насекоми летящи около мен ме потриса, включително, макар и не в най-висока степен, пеперуди. Определено заявявам, че ако беше градина със свободно разхождащи се паяци и хлебарки щеше да мине без мен.

Ради с учителката му.




Жалък опит за самоснимка, в която момчетата са в трепетно очакване някоя пеперуда да кацне върху тях.















Ради е приет в програмата за надарени деца. Ние сме много щастливи и горди от факта, и особено благодарни, защото е факт, че на него нещата му се отдават лесно, и не искаме да буксува на едно място и да скучае и да загуби всякаква инерция. От следващата учебна година ще работи върху материал с трудност подходяща за неговото ниво.


Преди седмица и нещо ходихме на цирк. Беше забавно, и дори Дени гледа с интерес през повечето време. Накрая заспа в баща си. Аз бях силно впечатлена от номера с мотористите, които се въртяха с моторите в една малка сфера, а после скачаха от една рампа и правеха номера във въздуха.




В сферата бяха първо два мотора, после три, а после четири, които едновременно се въртяха вътре. Страшничко.










Следват някои снимки от Великден, пропуснати в предния пост.




И масата на закуска от нашия Великден миналата седмица, снимана от Ради, и поради което на преден план и фокус е буркан с Нутела. А на заден план е Дени, която в последно време почва първа и свършва последна с яденето. По нейно си желание. Имам чувството, че ако я оставиш, може да яде нон-стоп цял ден. Чак се чудя това дете същото ли е като онова отпреди 2 години, което не искаше да се докосне до храна...




И за финал имаме една задача. Да откриете разликите между Дени и Маша от любимото ни детско филмче Маша и Мечока. Ако не сте го гледали, много моля, гледайте го. Сякаш е направено като са имали Дени предвид. В интернет има куп серии.





До скоро!

Днес

Днес тук е Великден.

Съседската ограда ми е любим фон за снимки. За втора поредна година паркирвам децата там. Получи се шарено, и на мен ми харесва. Дано и на вас.

Моделстване

Дени напоследък моделства. Харесва да демонстрира дрехите, с които е облечена. Застава срещу публиката си, но настрани някак, не фронтално, с чупка в кръста слага ръка на хълбок и гледа изотдолу, изглеждайки съвсем професионално и много доволно. Откъде го е научила? Не от майка й във всеки случай.



А Ради в момента моделства рошавата си усмивка. С липсата на три млечни зъба и появата на два нови.