Ради ходи на футбол. Или както тук му казват сакър. С ударение на "а". Досега сме имали два мача, като втория беше значително по-добре от първия. Биха ги само 7:3. И не искате да знаете резултата от първия. Системата е такава, че родителите доброволстват да тренират децата. Дълго време не се появяваха желаещи кандидат-треньори, докато най-после се яви един татко, едновременно с кандидатурата на Чавдар и моята. Да, правилно прочетохте, на Чавдар и на мен. Ние за щастие сме "помощник-треньори", аз ходя на тренировките във вторник, а той в четвъртък, и няма не искам. В общи линии е веселба и всички се учим в процеса на работа. Дори аз научих някое и друго правило от футбола.
А след втория мач, по време на който Ради отбеляза гол, съм и с доста по-топли чувства към този спорт.
Ради не пропуска възможност да се направи на маймуна, когато искам да го снимам, и следователно първата трета от следващата снимка.
Ради ходи с класа си на музей, и аз доброволствах да отговарям за него и за още едно дете. Такава е работата, за много неща родителите доброволстват тук, което всъщност не е лошо, само дето е и още едно място, на което да се разчекнеш. Простете за израза. Този музей беше за природата, околната среда, бръмбари и пеперуди. Градината с пеперудите беше забавна, и за мен беше един от онези моменти, в които превъзмогвам себе си и след това умствено се потупвам по рамото. Идеята за всякакъв вид насекоми летящи около мен ме потриса, включително, макар и не в най-висока степен, пеперуди. Определено заявявам, че ако беше градина със свободно разхождащи се паяци и хлебарки щеше да мине без мен.
Ради с учителката му.
Жалък опит за самоснимка, в която момчетата са в трепетно очакване някоя пеперуда да кацне върху тях.
Ради е приет в програмата за надарени деца. Ние сме много щастливи и горди от факта, и особено благодарни, защото е факт, че на него нещата му се отдават лесно, и не искаме да буксува на едно място и да скучае и да загуби всякаква инерция. От следващата учебна година ще работи върху материал с трудност подходяща за неговото ниво.
Преди седмица и нещо ходихме на цирк. Беше забавно, и дори Дени гледа с интерес през повечето време. Накрая заспа в баща си. Аз бях силно впечатлена от номера с мотористите, които се въртяха с моторите в една малка сфера, а после скачаха от една рампа и правеха номера във въздуха.
В сферата бяха първо два мотора, после три, а после четири, които едновременно се въртяха вътре. Страшничко.
Следват някои снимки от Великден, пропуснати в предния пост.
И масата на закуска от нашия Великден миналата седмица, снимана от Ради, и поради което на преден план и фокус е буркан с Нутела. А на заден план е Дени, която в последно време почва първа и свършва последна с яденето. По нейно си желание. Имам чувството, че ако я оставиш, може да яде нон-стоп цял ден. Чак се чудя това дете същото ли е като онова отпреди 2 години, което не искаше да се докосне до храна...
И за финал имаме една задача. Да откриете разликите между Дени и Маша от любимото ни детско филмче Маша и Мечока. Ако не сте го гледали, много моля, гледайте го. Сякаш е направено като са имали Дени предвид. В интернет има куп серии.
До скоро!
Beautiful photos! As always! You take such amazing pictures. Toller is also playing soccer. He loves it. Our boys will be great friends when they meet I just know it!
ОтговорИзтриване