Безумно е. Седя си тук, чета новините, гледам снимки и не мога и не мога да проумея какво кара един млад мъж да влети в училището с куп оръжия и да застреля невинни деца.
Не мога да си представя какво е в домовете на онези родители, които вчера изпратиха децата си на училище и час по-късно ги загубиха. Завинаги. Сигурно коледните им подаръци вече са седяли под елхата, сигурно са правили планове за коледната ваканция, сигурно са имали планове за утре, за другата седмица, за след години.
Всичко е толкова крехко... Дали ще можем да погледнем отвъд болката, страха и трагедията и да се пренастроим да живеем днес? Да живеем сега, защото нищо друго не съществува...
Дали аз ще мога да използвам тази трагедия като напомняне, че нищо друго не е по-важно от това, което се случва сега...
Няма коментари:
Публикуване на коментар