Снимките по-долу направих в четвъртък след като се прибрах от работа, и имахме час и половина да се приготвим за гости и да сложим къщата в ред. Първоначално всичко излгеждаше като от книжката за работната мецанка. Моментално ми се завъртяха текстовете в главата...
"... а пък мечетата трички,
дълго играли самички.
Ходили те на разходка,
пускали дървена лодка,
в бързото, бистро поточе,
що през гората клокочи..."
дълго играли самички.
Ходили те на разходка,
пускали дървена лодка,
в бързото, бистро поточе,
що през гората клокочи..."
Сега ги гледам и сърцето ми се свива. Защо не мога аз да бъда така? Защо не мога да спра да се вълнувам кое не си е на мястото и да започна да харесвам да живея в хаос? В крайна сметка, кое е по-важно - децата да са добре, или къщата да ми е в ред? И докато двуликата ми природа продължава да се чуди, вие може да потънете в част от нашия ден.
Между другото, Ради беше заспал по този начин. В първия момент си помислих, че се преструва на заспал, но не, беше заспал.
Понеже аз бях един от важните присъстващи гости :D, мога само да кажа, че ако не бях видяла снимките /малко уличаващо доказателство/, нямаше да предположа, че може да е имало неразбория в някакъв по-ранен момент в къщата. Всичко светеше, момченце си беше в стаята в леглото, Дени демонстрираше таланти, идилия :) Снимки ли са, сън ли е било ... :) Децата засмяни, ами да няма нищо по-важно от това!!
ОтговорИзтриване