Какво е вярата?
Беше ми казано да живея за днес, да не мисля за утре, защото само Бог знае какво следва. И аз исках да послушам този съвет. Чудно хубаво е да оставиш грижите си настрана, да забравиш за всичко, което те мъчи и да се наслаждаваш на мига. Защото всеки миг е подарък... За мен това беше позабравена философия. Неусетно, ден след ден се бях превърнала в кълбо от нерви, перфекционист...
Днес се натъкнах на една притча за вярата, която ме накара да се размисля... и да си спомня, за безкрайните случаи, в които съм се оставяла на течението, особено в заплетени ситуации, отказвайки да претеглям безкрайно "за"-тата и "против" и да мисля нови и нови варианти, които в крайна сметка не се случват. Та, оставям се на течението, отпускам се с пълно доверие, че това което ще се случи е най-доброто, и то се случва. И действително е най-доброто. Чудно, нали? Тази притча ме накара да повярвам отново (срам ме е да кажа "отново", признавам си) в Бога вътре в мен. Онзи, който ме води по вярната пътека. Ето и притчата, преразказ:
Имало едно време едни хора, в едно село. Те се прехранвали с това, което сами отглеждали. Съответната година била сушава и реколтите на хората били застрашени. Те отишли при местния свещенник и го помолили за съвет, какво да направят, за да завали най-сетне. Свещенникът им отговорил, че трябва да се молят. Но трябва да се молят с вяра. Хората си отишли. След седмица, все още без дъжд, те отново посетили свещенника. И отново поискали съвет. Той ги попитал дали са се молили с вяра, те отговорили утвърдително. Тогава свещеникът казал:
-Аз виждам, че нито един от вас не се е молил с вяра. Никой от вас не носи чадър.
А вие носите ли чадър?
Няма коментари:
Публикуване на коментар