Уроци на живота

Не допусках, че може да ми се наложи на напиша такъв пост, но живота ме опроверга. За пореден път.

Днешният урок, деца, е за това как да се доверяваме на онова чувство под лъжичката, и да слушаме, да умеем да послушаме, онова тънко гласче, което понякога ни шепти в ухото. И смятам, че това е валидно за повечето, да не кажа за всички житейски ситуации.

Дори и за ситуации, в които например си представете, че отивате да се подстригвате при любимата си фризьорка. Тя е млада, готина, приказлива, и за ваша радост проявява силен интерес към натуралната козметика. Точно както и Вие. И толкова е силен нейния интерес, че дори е отворила магазин за натурална козметика - за лице, за тяло, за коса. Какво по-хубаво от това, казвате си, в този мръсен свят, където са дефицит продуктите без каквито и да било химикали и изкуствени други съставки. И представете си, че същата фризьорка, преди да си тръгнете от салона Ви дава мостри от 3 продукта. А бедната Ви душица, която винаги се радва на подаръци, каквито и да са били те, трепти от щастие и нетърпение да си стигне до колата и да се разрови в пликчето, и да види какво има вътре. Набързо казвате "довиждане до другия път", и забързвате към колата.

Вътре, първото нещо е да отворите пликчето и да видите съответните 3 мостри - от натурални - по-натурални - черен сапун за лице с масло от шипки, крем за лице с масло шиа и маска за лице с банан и масло от боабаб. Хм?! Звучи интересно, нали? Прочитате приложената брошурка по диагоналната система, от което май единственото, което запомняте е, че маската се държи на лицето 10-15 минути. "Хм, кога ли ще намеря 10 необезпокоявани минути за това точно действие?" - хрумва ви, докато отвъртате капачката на маската за лице и "мммммммммм... вкусен аромат се разнася от нея, банани..." Ще пробвам, как няма да пробвам, казвате си, и си отивате у дома. А там, по път към вратата хвърляте в движение брошурката в рециклиращия боклук.

-Дали няма да ти потрябва??
-Хм, едва ли - отговаряте Вие на онова тънкото гласче. И тук, смело заявявам, е първият Ви пропуск.

Дни по-късно, даже седмици, откривате в интернет, че не кой да е, а самата Анджелина Джоли употребява същата марка гланц за устни.

-Само гланц за устни ли? А другите продукти употребява ли ги?
-Откъде да знам! Не пише?! - сопвате се Вие на гласчето.

Това моментално ви кара да разровите по чекмеджетата в банята и да намерите 3-те мостри. Организирате бързо сутрешните задачи и вземате душ. Заставате пред запотеното огледало в банята по хавлия и коса омотана в кърпа с малка кутийка в ръка. Маската.

-Дали да не избършеш огледалото, почти нищо не се вижда?!
-Хм, аз си мога и така - отговаряте Вие на тънкото гласче. Отваряте кутийката и "мммммм... отново онзи бананов аромат..." и започвате да нанасяте маската по лицето. Действате бързо (и хубаво), защото часовника тик-така, трябва след половин час да тръгвате за работа. Отивате в кухнята да приготвите закуска за спящите си деца и половинка, когато няколко минути след поставяне на маската една мека, приятна топлина започва да облива лицето Ви.

-Странен ефект!
-Какво му е странното? Като че ли си правиш маски всеки ден и знаеш!

Топлината постепенно се засилва, засилва и започва да се превръща в горещина.

-Дали да не го измиеш т'ва чудо??
-Още малко. Нали пишеше да го държа 15 минути. Или 10? Къде е брошурката да видя какво точно пишеше???- сопвате се отново Вие и хварляте поглед към стъклото на микровълновата, където Ви посреща мъглявото Ви отражение.

-Тук нищо не се вижда!
-Абе защо не си гледаш работата??

Когато леката горещина се превръща вече в горещина, такава като след 6-часово стоене на плажа без слнъцезащита, зарязвате закуската и отивате на бегом в банята. Хвърляте бърз поглед в огледалото и виждате червенината под тънкия слой бананова и кой знае още какво маска. Измивате, а червенината остава. И пари. Като след 6-часово стоене на плажа без слънцезащита.

Индианка. Украсена с цветовете на войната. Това сте Вие. И как ще отидете сега на работа??? Червенината се простира на крива линия по челото Ви, граничеща с неравна ивица от нормално бяла, нераздразнена кожа по края към косата, една бяла точка, явно недонамазана точно между веждите, два бели кръга за очите, още един по-голям за устата... А едно червено петно се мъдри по средата на белия Ви врат.

-Ужас!
-Ужас! - съгласявате се Вие.

-Интернет! Бързо! Противодействие!
- Бързо! - съгласявате се Вие. Сядате пред компютъра и адреналина, който пулсира във вените Ви не Ви позволява много да мислите, а само да действате първосигнално. Търсите "натурално средство за противодействие на алергична реакция от натурална маска за лице с банан и масло от боабаб" - нищо... Тик-так, тик-так... времето лети...

- Алое?!
- Алое!! - съгласявате се Вие и се втурвате към саксията с алое, което както баба Ви от Русе Ви е учила, трябва да е над 3-годишно, за да е лековито. Слава Богу, това е на повече от 3 години! Отрязвате един лист, измивате и обелвате и мажете върху лицето си... Хладният лист алое Ви действа успокоително. Отивате да събудите половинката си, за да получите малко състрадание. Той Ви разглежда внимателно и заявява:

- Все едно си изгоряла на слънце.
Мерси, казвате си, това го знам. КАКВО ДА ПРАВЯ????

За щастие, алоето, или просто времето, действа. Червенината постепенно спада, топлината постепенно изчезва, а лицето Ви добива предишния си цвят и вид.


- Слава Богу!
- Слава Богу! - съгласявате си и Вие и забързано се оправяте за работа. Чувствате, че макар да е само 7:40, денят сякаш е започнал много отдавна и е бил изпълнен със събития.

А колко по-спокойна и приятна сутрин бихте имали, ако слушахте повече онова тънкото гласче... Нали?