Хм...

Ето и горчивата равносметка - за последните 3 месеца Дениз е отслабнала със 70 г., и е порастнала с около 4 см. За тези 3 месеца успя да хване 3 стомашни грипа, да пробие 1 зъб, да направи 1 гладна стачка с неясна причина, а в последната седмица успя да се зарази и с остра вирусна инфекция на горните дихателни пътища. Точно навреме, за да може за 5 дни да смъкне всичко, което беше наддала и да се появи пред доктора във формата си на супермодел. Отново!

Ето така прекарахме целия уикенд, търкаляйки се по дивана, и въпреки че се смее на тези снимки, всъщност съвсем не беше смешно...


Хубавата новина е, че вече е по-добре и от днес вече се храни. Ахххххх... Няма температура, малко кашля и точи ластичните сополи, но поне хапва по малко. И най-важното! Опитва да си слага храна в устата, нещо, което очаквам да видя с такова желание! Е, все още не уцелва съвсем, но с малко помощ ще се получи!!!
И понеже болният ми мозък не спира да се мъчи да разгадае ребуса, докато Дениз спеше неспокойно следобеден сън в мойто легло, четох "Зелено за живот" на Виктория Бутенко. Според книгата зелените шейкове (извинявам се за думата, но не можах да намеря по-точен превод, но знам че така малко опорочавам идеята) - подобряват имунната система, увеличават абсорбирането на хранителни вещества, елиминират токсините от организма, подобряват умствената функция и какво ли още не. Те са колкото зелени, толкова и вкусни - слагат се плодове и шепа зелени листа - спанак, салата и други и се бръмва в блендър. Реших и въведох зелени шейкове в дневното й меню! Залагам големи надежди на това. Та така, експериментът започна в неделя, и засега върви успешно. Много беше интересен факта, че Дениз, която в понеделник беше най-зле, отпаднала, отслабнала, кашляща, имаше такъв хубав цвят на бузките (само след две дози зелена смес)! Хубавият цвят си го има и сега...

И понеже съм Лудото Ленче (или както Ради казва - Лудото еленче) толкова се въодушевих по темата, че даже направих на Ради зелени яйца за вечеря. Без шунка, поради липса на такава в къщата. Той от известно време се вълнуваше на тема зелени яйца и шунка и VOILA!


От друга страна Ради (който отскоро е на 5 и трябваше да получи малко имунизации, о!драма) е в златната среда и по височина и по тегло! Поне имам доказателство, че не съм пълен провал като родител и мога да отгледам поне едно дете с нормално тегло! В деня след имунизациите Ради не можеше да издържа на болката (!), търкаля се по дивана цял ден, а ако случайно се НАЛАГАШЕ да мръдне се придвижваше от точка А до точка Б с пълзене!



Но от вчера вече отново е в добра спортна форма. Сутринта, преди да отида на работа, го гушках и му приказвах на ушенце колко много го обичам, колко съм благодарна, че съм му майка, как е на мама сладкото момченце, и прочие глезотии, и след като търпеливо ме изслуша каза: "Мамо, трябва да отида до тоалетната."
А вечерта вече и пееше. Не можах да видеозаснема изпълнението на "Черен влак се композира, Ленче-ле", но при следващ удобен случай - непременно!