Като казах розово-оранжев шал се сетих как понякога при мен се случват невероятни неща. Ради имаше една игра, в която отделните елементи бяха комбинирини в цветове по двойки - синьо със зелено, розово с жълто, оранжево с лилаво. Той обаче ги разглоби и започна да прави разни други комбинации, между които беше една в розово и оранжево. На всяка комбинация ме питаше дали ми харесва. Повечето комбинации ми харесваха умерено към никак, но като извади розово-оранжевата комбинация и аз се загледах. Хареса ми! На следващия ден дойде Нинка у нас и така между другото ми подари един шал. Розово-оранжев!! Хм, отплеснах се.
Днес след вечеря натоварихме децата във файтончето и отпрашихме на посещение до кварталната библиотека, която е на около 5-6 км от нас. Имахме да връщаме книги и искахме да вземем нови. Беше около 6.30 като тръгнахме и трябваше да бързаме, за да може да се приберем, докато още е светло. Не успяхме да се върнем по светло, но пък самото преживяване беше страхотно! Децата на закътано във файтончето, което Чавдар теглеше с неговото колело, и аз с моето колело, карахме и си приказвахме, децата си общуваха и си ядяха бисквитки. Приказно!
Не, не си мислете, че сме оставили къщата в ред преди да излезем. Нищо подобно. Къщата си беше нагоре с краката, а кухнята два-три пъти повече. Но реших, че децата ми може би ще имат по-хубав спомен от това, че сме правили нещо заедно, като семейство, нещо просто и несъществено като каране на колела, например, отколкото да почистим кухнята след вечеря и да я разхвърляме наново преди лягане, и аз да мърморя, че сутринта съм измела пода, а вечерта вече има цяла лопата буклуци. Отново. Не че не го правя редовно. Но днес съм горда от себе си, че се въздържах. А кухнята още ме чака да си допиша писането тук.
Идвам, идвам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар