Мисля, че едва сега напълно осъзнавам какво точно е стояло зад това мое изказване, а именно, че чувствам себе си способна да обичам чужди деца като свои. Че чувствам себе си способна да се грижа за тях. Че чувствам в себе си желанието да създам дом и семейство за тези деца, и да заспивам с мисълта, че поне те няма да спят по железните кревати със скъсаните одеала, да носят дрехите трета употреба, да получават подаръци от дарения само по Коледа и то ако имат късмет, и да живеят, развиват се и се изграждат като личности с нула внимание и ласка...
Затова, когато чуя, че някой е осиновил дете, или ще осиновява дете, или мечтае да осинови дете, аз го разбирам. Усещам този човек да е настроен на една от моите честоти... Такъв един човек, една прекрасна майка на едно осиновено и едно родно дете, е Лорен. Разбирам и подкрепям нейната мисия. И се възхищавам на силата й.
Имам много да науча от нея. Ето нейната история.
Aww - thanks friend! You are such a wonderful encouragement.
ОтговорИзтриване