Моето момченце пораства. Става на 5 и половина.
Заведох го на пазар, за да му купя дрехи за училище (което започва след 3 кратки седмици), и планирах да го навечерям със сладолед и да го оставя да се наиграе на детската площадка.
На паркинга ме попита дали може да излезе от колата. Казах му да изчака, докато извадя количката на Дени от багажника и монтирам Дени в нея. Защото не исках да броди безнадзорен по паркинга, въпреки че знаех, че щеше да стои кротко до мен, докато се оправям със сестра му. Той търпеливо ме изчака в колата, докато дадох команда "свободно". Моето момченце пораства.
В първия магазин се залепи на малките колички, от които имаме поне 400, и започна трескаво да ги разглежда. Тъжно ми беше да му кажа, че има достатъчно колички от тези, за да купуваме нови. Преди да отворя уста той каза:
- Аз нямам такава кола, но имам тази другата част, така че няма да я купуваме.
Моето момченце пораства.
Докато още вървяхме по другите магазини, той поиска да влезе в магазин за играчки, но му казах, че не са му нужни нови играчки. Не и такива, като в този магазин. Той без никакви протести продължи да върви с мен.
Моето момченце пораства.
В тоалетната пожела да влезе сам в МЪЖКАТА, но аз го насочих към ДАМСКАТА, защото ми беше притеснено да го пусна сам, без да мога и аз да вляза. Той дойде, но влезе в кабинката сам:
-Аз мога сам, мамо.
Знам, че можеш, помислих си, и усетих как невидимото въже се опъна.
Моето момченце пораства.
В магазина за обувки го уговарях да му купя едни кецове за училище, но той не ги одобри и си избра други. Търпеливо и без мрънкане изчака да премерят крачетата на сестра му, да й изберем обувки, и тогава да дойде неговият ред.
Моето момченце пораства.
В магазина за дрехи ми показваше разни потници с Маккуийн, които му харесваха, но предвид моята страст към това точно съоръжение от мъжкия гардероб, отказах да ги купим. Без протести той продължи с мен.
Моето момченце пораства.
Черпих го със сладолед. И го оставих да се наиграе на детската площадка.
Прибрахме се у дома, а Чавдар беше направил вечеря. Седнахме на масата и той заяви:
-Мамо, детската площадка вече не ми е интересна...
Отново онова дърпане... Знам, че порастваш, миличък мой, днес видях достатъчно от това...
- Магазините ми харесват повече - продължи той, явно не прочел мислите ми - и защо водата става повече като сложиш нещо в чашата? - погледнах го, а той топеше един резен краставица в чашата си с вода и гледаше как водата се качва нагоре-надолу в нея.
А сега де? Ще трябва някой да си извади Физиката за 8-ми клас и да види какво точно гласеше този физичен закон? Дето даже не се й сещам кой по дяволите беше??
Моето момченце пораства.
А аз ще отида утре и ще купя онзи потник с Маккуийн. Даже може би ще купя онази кола, която той заглеждаше.
Да, това е план.
С нечовешки усилия се опитвам да задържа това, което изтича и все имам чувството, че пропускам повечето. Да, това дърпане на сърцето ми е толкова познато! До болка. Изпитвам го всеки ден. Без пропуск!! И се питам дали винаги ще е така? И си отговарям, че сигурно е неделима част от майчинството - тази сладка болка да виждаш как малкото беззащитно семенце се превръща във великолепна, смела и благородна личност.
ОтговорИзтриване