сряда, 11 август 2010 г.

Ние пак сме тук

Да, на този парк с пръскалките. И този път вече сме двама! Миналата година Дениз спа в количката, докато Ради игра, но този път не се получи номера. Паркът е надалеч от нас и аз си мислех (хе-хе колко съм глупава), че Дениз ще заспи в количката по пътя, Ради ще поиграе на парка, после тя ще се събуди, ще я полюлея на люлките и ще се прибираме. Да, ама не, както казваше един любим мой политик. Нищо подобно. Не заспа малкото човече, и Ради като заигра по водата, то само гледаше от количката като гладно коте. Колебах се малко какво да правя, защото нито и бях взела бански, нито кърпа, нито дрехи, нито пък друг памперс, все пак я изведох да спи, не да се мокри!!




Но пък каква веселба настана като я извадих от количката! Радост на н-та степен!













Дьлго се опитваше да изпие водата от площадката...







Това е малко като Китайско мьчение, предполагам чувството е сьщото като когато на мен ми казва: Мамо, хайде да играем на нещо, искаш ли да играем на коли, а, мамо? коя кола си избираш? а? коя ти харесва повече, червената или черната? а отпред? червената ли ти харесва повече отпред или черната? а отстрани? а отзад?

1 коментар: