Понеделник

Понеделниците са ми трудни. След 2 дни, в които съм била вкъщи с децата, в които съм гушкала Дени почти по цял ден, в които съм чувала "Мама. Ела!", в които малки ръчички са се протягали към мен и блестящи очи са ме гледали с любов и грейнала усмивка, отново се отделям.

Като една вълна в морето, която се дърпа навътре, много навътре, дълго навътре, събирайки мощна сила, енергия и любов, за да я разпръсне на брега 5 дни по-късно. Цялата.

Аз влизам тук често, особено в понеделник, когато оттеглянето от брега е болезнено, за да си припомня мигове от последните два дни безгрижие, а чувството е сладко-горчиво.