Газирано

Миналата сряда се сбъдна една мечта - сестра ми получи виза!! Много скоро я очакваме да дойде и аз не спирам да се виждам на летището с букет балони в ръка и със сърце подскачащо в гърдите.

Сладки газирани балончета танцуват в мен от сряда насам. Опитвам да запомня чувството и да го възпроизвеждам и после, когато вълнението от нейното посещение е зад мен.

Правя планове, гледам в захлас небето, мечтая големи мечти и танцувам, о, как танцувам наум. Оказа се, че имам толкова много неща, толкова много места, на които искам да я заведа. Места, на които съм оставила част от мен, или места, които искам да открия с нея.

Беше сладък, лепкав уикенд. С радостта отвътре, и жегата отвън. С не съвсем радостното вълнение, че след лятната буря ни спря тока за цели 12 часа. За щастие се разминахме само с 12 часа, за разлика от разни познати, които при предната буря нямаха ток в продължение на 3 дни. С детския рожден ден на двора на приятели, на който Дени искаше да играе с мен и само с мен.



Не ме сдържа повече на стола. До скоро!