Поамериканчваме се бавно. Неусетно почти. Най-вече аз. В това понятие влиза широк спектър промени, които претърпях и претърпявам. От това да нося ботуши на бос крак, да давам да децата си да пият студено и газирано от ранна детска възраст, да карам кола нонстоп, дори и за супер къси разстояния, да предпочитам да пазарувам виртуално, докато стигнем до блоговете. Повече четене отколкото писане.
Харесвам ги, защото мога чрез тях да общувам с други майки със сходни проблеми, да черпя вдъхновение и дръзновение, дори да намирам интересни рецепти. Може би тази ми страст ще отшуми след време, когато Дени порастне още малко и можем да бъдем по-активни, отколкото сега. Но засега - чета и черпя информация с пълна сила.
В един такъв блог попаднах на Предизвикателството на деня. Една програмка, която доколкото разбирам има за цел да променя настроението ми ежедневно към по-добро. Супер начало за новата година. Идеята е, че всеки ден ще получавам по едно предизвикателство.
Днешното такова е да споделя най-любимия си спомен от тази година.
А той е пътуването ни до България. Цялото приключение изпълва сърцето ми с радост. И болка. Но повече радост. Родители, братя и сестри, роднини всякакви, приятелите ни, часто от които не успяхме да видим, бяха безценни срещи и моменти. Природата, атмосферата ни накара за миг да се почувстваме у дома и беше толкова хубаво. Напрежението, което си седи у мен непрестанно изчезна, защото си бях в свои води... Честно казано не очаквах, че ще съм притеглена толкова силно обратно, че ще се почувствам вкъщи така изведнъж и неусетно. Но знаех, че ще се почувстваме обичани. Безкрайно. И за това не бях изненадана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар