А ние имаме художничка. Една малка такава, която обича да драска. Навсякъде. По стената, по плочките в кухнята, по листове, по дъската за рисуване, по анцуга (как се пише правилно това някой да ми каже) на баща си, по лицето си, въобще навсякъде, където я свари вдъхновението със средство за рисуване в ръка. В повечето случаи лява.
Душата ми прелива като я гледам. Не само защото съсредоточено рисува в продължение на половин час и повече. Съсредоточено, с полуизплезен език, и по това прилича на мен. А и още защото ги ситни едни сладки, ситни завъртулки, като че ли са ръкописни букви на някакъв чуден език.
Това е труд, може би ще кажете, а кое е творчеството? Нейната прическа! А твореца съм аз. Не съм особено горда от крайния резултат, с изключение на факта, че съумях да не я нараня с ножицата, докато бясно въртеше глава. Коментарът на Чавдар за прическата беше много красноречив:
"Е, ще порастне".
Няма коментари:
Публикуване на коментар