Моменти разни

Минавам набързо да оставя един куп снимки от последните дни. Нещо ми е хаотично напоследък, няма я бавната, лежерна обстановка, която те кара да се отпуснеш назад и да се наслаждаваш на момента. Дори малко се нервирам на себе си, защото позволявам на неща да ме ядосват, и хем искам да се отърва от разни досадни мисли, а всъщност съм се вкопчила в тях с две ръце и не ги пускам. А те ме правят гневна, и съвсем не горда да си призная, че месеците йога не са ме научили на нищо повече от това да мога да правя странични лицеви опори като за добър ден. До този момент се надявах, че ще мога наистина да се абстрахирам от неща, да живея за мига, и да се освободя от всички негативни мисли, включително тези, осъдителни за хората. Тези дни се чувствам в изходна позиция. Може би е хаосът около мен. Хаосите винаги ми действат разконцентриращо. Правим малки крачки по ремонта вкъщи, и те са съпътствани с почти непрекъснат хаос наоколо. Играчки, багажи от една стая в друга, чудесия.


Дени мре да се облича с дрехите на Ради. По-точно с блузите на Ради. И не е същото като да й облечеш рокля.




Дени прави успешни опити да се храни с лъжица. За момента все още набира смелост, взима мъничко супа в лъжицата, навежда си главата в купата, сръбва го и се изправя много доволна от себе си.








При нас вече е студено. Почти зимно студено. Аз съм се запънала и не съм извадила зимните якета, но си е съвсем като за тях. Дени много се радва на миналогодишните си ботуши, които сега й стават доста по-добре, даже харесва да ги ползва за пантофи вкъщи. Ради все още е в летен екип и нищо не е в състояние да го накара да си обуе чорапи. Даже с влизането от вратата, събува чорапите и тръгва бос. Единствената разлика от лятото - че краката му сега са студени.




Ради прави челни стойки без проблем. Дени се опитва да го имитира, но засега се получава кълбо напред.






В началото на седмицата отидохме до библиотеката. Докато чакахме Ради да си избере игри, Дени поигра в детския кът. Много й харесва детската кухня, и подозирам, че ще получи една за рождения си ден след 2 месеца. Даже ме сърби да я получи 2 месеца преди рождения си ден.










За финал слагам един диалог от снощи. Докато прибирах в кухнята след вечеря децата играеха долу в банята. Предполагам, че са ровили по чекмеджетата и вадели неща, когато Ради се провикна:
- Мамооо, може ли да си обръсна космите?
- Каквооооо? - попитах го не защото не бях чула какво казва, а защото исках да му дам шанс да си промени въпроса (това било типична женска черта казва един приятел)
- Може ли да си обръсна космитеее?
- Не може. - казах му, и в този момент влезе баща му и се включи в разговора обяснявайки, че ако си обръсне космите на краката ще му станат после като на маймуна. След кратка пауза Ради попита:
- А ти бръснал ли си си космите?
- Не съм.
- А защо тогава са ти като на маймуна?!