В сряда миналата седмица най-после получих обаждане от невролога, от което обаждане не получих кой знае каква информация, и затова в момента сме в търсене на нов доктор, изискване на наличната информация на Дени от неврологията и прочие дейности. Като цяло сме разочаровани от този специалист. Някак след като сме били известно време тук сме отвикнали от полу-сериозно отношение. Още не мога да проумея защо му отне една седмица и едно мое обаждане, за да се сети да звънне и да каже за какво става въпрос. Все едно, все още сме в изходна позиция - резултата от теста не е нормален, но незнаем нищо повече от това. Приключвам темата и преминавам в другата част на спектъра.
В петък бях на родителска среща на Ради. Учителката му е във възторг от него. Даде ни резултатите от тестовете по математика и четене за първия триместър, които е покрил на 99%. Учителката каза, че поради тези резултати ще получим скоро писмо от програмата за надарени деца към същото училище. Ще го заведем на тест, и ако издържи, ще премине към тази програма. Това означава, че ще бъде с редовния си клас, но във времето за четене и математика ще го извеждат в друга стая, с други деца на неговото ниво, и ще работи по задачи и книги подходящи за неговото ниво. Идеята е да не скучае в клас и да губи инерция, а да върви напред.
Това е колкото невероятно, толкова и нормално за него, защото той е дете, което постига всичко много лесно. Много лесно. И аз съм много доволна, че ще получава предизвикателства ежедневно, а няма да вегетира в клас и да се чуди с какви глупости да се занимава. Независимо от всичко обаче, това ме прави една много щастлива майка. Щастлива, и горда.
А сега следва купчина снимки от уикенда, който беше прекрасен - топъл, слънчев, цветен. Използвахме го пълно. В събота, докато Чавдар работеше по ремонта вкъщи, заведох децата на едно любимо мое място. Аз взех еднолично решение Ради да пропусне българското училище и да използваме деня. Защото в следващите месеци ще има българско училище колкото искаш, а хубави съботни дни не съвсем.
Имах за идея да снимам есенни цветове, да се разхождаме дълго по пътеки с листа, и под златни корони на дървета. Не се получи съвсем, както се досещате, аз умея да си правя сметки без кръчмар, но пак беше хубаво. Леко се изнервихме преди да тръгнем, защото да организираш всички за излизане не е толкова лесна задача. Както бяха казали някъде, трябва да го направят олимпийска дисциплина. Дени я преоблякох 3 пъти точно преди да тръгнем, защото все си намираше какво да изяде и да й потече по дрехите.
С Дени минахме люлеещото се мостче заедно веднъж, а после тя го мина самичка с кеф, и искаше още и още.
В неделята отидохме за ябълки в една градина, в която бяхме ходили миналата година. Този път ги издебнахме преди да са обрани, та Ради и Чавдар браха, браха, браха, браха. И Дени обра 2-3 ябълчици. Беше хубаво, топло и шарено. И бяхме всички. Имах нужда точно от такова.
Благодаря за подкрепата по отношение на предния пост. Оценявам дълбоко загрижеността и съчувствието.
Oh my - you have the most beautiful family! Love Love Love the photos! Just gorgeous! So very sweet!!
ОтговорИзтриване