Мъ (мия)

Дени иска да мие. Чинии, и то непрестанно. Аз съответно не се противопоставям, а използвам нейната съсредоточеност, за да я нахраня. Знам, знам, съвсем неподходящо е. Но пък полезното е съчетано с приятното и нищо повече не ме вълнува. Ще ме извинява доктор Спок, или който там е измислил, че децата трябва да се хранят на маса. Ха!

Този уикенд Дени се е плискала на мивката сигурно поне 6 пъти. И от тези поне 6 пъти, аз съм се възползвала от това поне 6 пъти.











Тази е от миене през миналата седмица, когато все още не бях творила по нейната прическа. Сега е малко подстригана, мислех да я водя на фризьор, но миналата вечер, докато я къпех, рязко се вдъхнових и въоръжих с ножицата. За което сега съжалявам, но какво да се прави. Коса е, ще порастне. А освен това каква е гаранцията, че тя нямаше да се върти като пумпал и при фризьорката. Все едно, вредата е направена, добре че има ластици и шноли леко да я маскират.




Истински хладно е, малко не съм готова за тази промяна. Тръпки ме побиват при мисълта, че предстои дълга зима.