Аз порастнах с усещането, че не съм грациозна, достатъчно упорита, и че не полагам достатъчно грижи за външния си вид. Все се чувствах сравнявана с други около мен, които винаги печелеха по точки, а аз не, защото не бях като тях, нито се опитвах да бъда като тях. Беше ми тъжно, защото аз бях аз, и исках да бъда обичана и важна такава каквато бях.
Всичко това беше отминало и отчасти преодоляно, но когато се роди Дени, и по-скоро, когато се разбра, че тя е по-различна от повечето деца, всичко се върна.
Всеки родител има очаквания за децата си, да бъдат здрави, силни, умни, възпитани, и прочие, и прочие. Аз също имам моите, и през последните 2 години много пъти съм се питала дали я обичам достатъчно. Дали съм същата онази майка, която бих била, ако тя беше различна. Правя съзнателно усилие да не я сравнявам с никого, а само с нея си, и съм истински горда от нея, за всичко онова, което може да прави, на нейното си ниво. Независимо как изглежда то отстрани и на останалия свят.
Снощи говорих със сестрата от докторския офис и тя каза, че резултатите от ЕЕГ-то не са нормални. Изреди ми ред от непонятни за мен думи, с изключение на една - ненормално. Целенасочено не търся информация в интернет. Днес ще очаквам да ми се обади доктора и да ми обясни за какво точно става въпрос. Но важното в случая е, че аз стоя днес по-силна от всякога, по-зла от всякога и я обичам. С цялото си сърце, въпреки ужаса и страха ми, въпреки всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар