Йога за душата

Вчера, докато Ради играеше навън, Дени и аз играхме на Лего. Тя има лек уплах от брат си, който не й дава да играе с неговото Лего, което е онова с малките парченца, докато на нея й е много по интересно то, отколкото нейното с големите парчета.

Вчера обаче брат й не беше на линия и тя се възползва максимално от намалението. Дени ми подаваше парченца, а аз ги сортирах по цвят и правех странни фигури. И пак, и пак, сигурно повече от час.






Някой има нов апарат, който все още не знае как да използва. Мисли си, че снимката е на фокус, а се оказва, че съвсем не е.



Хармонията беше пълна, докато разбира се не се наложи да прибираме. Няколко пъти.