Болдър, Колорадо

Колорадо ни посрещна с дъга. Една такава полу-скрита в настъпващия изгрев, но там. Такава не бях виждала. Сигурно беше сигнал, че предстои нещо много вълнуващо. Нещо ново, неочаквано, красиво.

Болдър ме омагьоса. Плени ме с планината,






с ясно синьото си небе и пухкави облачета,








плени ме със зеленината си,




с маковете,



с артистичния си и свободен дух. Плени ме с будките за афиши, каквито не бях виждала от детсвото си, с продавачите на балони във форми на животни, мечове и маски, на които плащаш колкото прецениш. С живите си статуи,













със сергиите за слънчеви шапки, защото там има 300 слънчеви дни в годината.



Болдър ме изненада. Не очаквах, че за първи път от много време ще се почувствам нормална и на място. Тук е мястото, където да кърмиш детето си не е чудатост, а нещо съвсем в реда на нещата. Това е място, където като искаш да храниш децата си (а и себе си) с органична храна не е префърцунено, а ежедневие, начин на живот. Тук е мястото, където няма да получиш неодобрителни погледи и повдигане на вежди от познати и непознати, когато пазаруваш органични продукти. Тук повечето ресторанти имат в менюто си обявление, че ползват органични и местни натурални продукти, как да не поискаш да се храниш навън? Тук ще срещнеш миризма на ароматни пръчици и парфюм, но не и на палмова мазнина за пържене на картофи или пък на канелени кифлички. Тук е мястото, където детските рождени дни се правят на поляната в парка, и феи с големи крила правят сапунени мехури за децата. Тук се подаряват ръчно изработени пелеринки в ярки цветове и децата се радват неимоверно. Може би ги има и типичните партита в зала с подаръци от торбички пълни с куп пластмасови джунджурийки, но аз не ги видях.




Беше чудна ваканция. 4 дни, които ни изпълниха с енергия. И желание да останем. Да останем там, където живота е по-прост и в същото време по-пълен. Взехме максимално от всичко - разходки в планината, ходене боси по тревата, пикници в парка и съзерцаване на небето.



























разходки в града, сладоледи, детски площадки, улични представления, в едно от които дори Ради беше участник. От видеото е ясно, че за оператор не ставам, особено когато обектът на снимките е моето дете. Сърцето ми биеше бясно в гърдите, и на всяка негова дума се пуках по шевовете "той е мой, той е мой, сега."









аз дори откраднах ден за мен, за да отида на йога фестивал, което реално беше повода за цялото приключение.

Болдър, липсва ми всичко, което си.