Моят ден започна с часът ми по йога, на който се насладих максимално, защото си бях взела почивен ден и не трябваше да бързам за работа. Класът ми по йога е нещо, което не мога точно да опиша, но е невероятно изживяване, точно такова, от каквото имах нужда. Всеки път стигам до нови и нови тежки врати, които отключвам една по една с вълнение и радост.
Студиото ни е полутъмно, с огледала на 3 стени, в които виждаш само силуети. Съответно факта, че много пози не са по силите ми не ме смущава, защото се чувствам анонимна. Сякаш съм там, и съм сама. Върховно е. Топлината на студиото кара сърцето ми да ускорява ритъма си, мускулите ми да се отпускат и да стават по-податливи на позите, а порите ми да се отпушват и сякаш всички отрови изтичат от мен. Физически и психически. Музиката ме опиянява...
Като цяло се получава една странна трансформация с мен, която много много ме радва. Аз съм щастлива. Щастлива съм, че съм стъпила на тази пътека. Пътека, която се вие напред в гората, и от която виждам само няколко стъпки, но те ми стигат. Нямам търпение да отида до другия завой, до другото дърво, и да видя какво ме чака там. Нямам търпение да изпия всяка капчица информация, която ме превръща в по-разбираща, по-прощаваща, по-обичаща, по-присъстваща. Тук. И сега.
По-късно отидох да взема Ради от училище. За него това беше последния учебен ден за тази учебна година. Беше вълнуващо. Направихме снимка с учителката, която е страхотна, и която няма да е негова учителка в следващата година. Системата тук е различна от България, всяка година децата имат нов клас и нов учител.
От догодина Ради ще е в първи клас и ще ходи на училище по цял ден. Това е една мисъл, с която имам да свиквам. Тази година за него беше много успешна. Покри 99% от всичките тестове, които им дадоха. Чете книги за втори и трети клас, и решава задачи за втори клас. Нещата при него се случват много лесно и аз съм извънредно щастлива от този факт. Той винаги е бил изключително зрял за възрастта си. Още докато беше на 2 години можехме да си водим разговори като с възрастен, обясняваш едно нещо един път и той е разбрал, не е имало тръшкания и чудесии, както повечето му връстници.
После отидохме с Ради на кино. Само ние двамата. Аз се вълнувах като на първа среща, защото не се случва всеки ден да прекарвам време насаме с него. Ядохме пуканки, гледахме Кунг-фу Панда, смяхме се. Сърцето ми е пълно.
Цветята ми цъфнаха на моя ден. Ако сте се опитвали някога да снимате идентифициран летящ обект ще знаете колко е трудно и ще разберете може би защо Дени изглежда малко особено на снимката по-долу:
По-късно вечеряхме вкъщи, защото не искахме да разваляме радостното пляскане на деца в детския пластмасов басеин. От което няма снимков материал.
Беше чуден ден и аз съм пълна с енергия и ентусиазъм за предстоящата година. Така, както никога досега.
Невероятно,наистина нямам думи...
ОтговорИзтриване