Три пред шест

Колкото и да ми е невероятно е факт. Утре съм рожденичка.

През последните седмици очаквах да ме връхлети подобаващата пред-рожден-ден-на депресия, но тя упорито не се появяваше. Но аз толкова вярвах, че няма начин да не се случи, че то наистина се случи. Като мълния ме порази и вчера и днес и изпадам в носталгични настроения по минали щастливи дни, които сега ми се виждат много по-щастливи, отколкото може би са били.

Сълзите напират от сърцето ми в очите ми, а въпросите не спират да преливат в главата ми безспир, като вода през пробита язовирна стена. Какво можех да направя по друг начин? Къде сбърках? Как да го променя?

Може би е облекчение и предстартова треска, че се чувствам в края на един път, и началото на друг. Чувствам, че утре ще оставя зад себе си един период на интензивно учене от всякакъв характер, но най-вече личен. Период на много промени. На целия ми живот, но най-вече на мен. Период, който съм щастлива да напусна и да стъпя в следващия, който вярвам ще бъде по-вълнуващ, по-щастлив, по-удовлетворяващ. Защото такъв съм си го поискала.

През изминалата година научих много и започнах да се ценя много повече. Още не съм започнала да се обичам много, но съм на път. Разбрах, че съм много по-силна отколкото някога съм очаквала. И разбрах какъв е най-важния урок, който трябва да науча - да обичам. Да обичам с цялото си сърце. Всичко. И хубавото. И лошото.

Това е най-трудният ми урок. Но аз съм добра ученичка. Винаги съм била. И знам, че с много репетиции ще успея. И знам, че когато не успявам, нещо се набива в очите ми, което да ме сложи отново на правилната честота.

Точно когато се спускам по спиралата на негативизма и отчаянието, се случва нещо, нещо неочаквано, което да ме издърпа нагоре. На слънце. Нещо като това сърчице, което случайно се появи в накиснатата тава в мивката:




или това сърчице, на пода на стаята с играчките:




или пък това, на паднал косъм на килимчето в банята:




или пък това мазно петно, между други мазни петна на пода на гаража:



Честит рожден ден на мен. Очаквам с нетърпение да видя какво ми носи три до седем.