По онова време, получих шанс чрез работата си да замина на пътуване до Мароко. Личното ми впечатление от това, което видях там е, че оазиси граничеха с пустош и беднота, лукс граничеше с нищета, страна в каменна пустиня... И до днес ясно си спомням как пътувайики в автобуса от една "забележителност" до друга, местният екскурзовод ни разказваше за историята и географията на Мароко. И с треперещ от вълнение глас, сочейки през прозорците на автобуса, казваше, че това е най-плодородната част на Мароко, в която отглеждат пшеница и домати... Аз гледах навън и не можех съвсем да свържа чутото с видяното - пред погледа ми се спускаше безкрайна гледка на суха, напукана земя, от която стърчаха жалки стръкчета (въпросната пшеница) на значително отстояние едно от друго... В главата ми тогава проблясваха картини от нашата родна земя, на зелено море от разлюляни от вятъра жита...
В последствие често се връщах към този момент, и винаги се питах "добре де, на какво отгоре този така чак се вълнуваше, голямо чудо... - не виждах основание... Но днес го разбрах. Всъщност не днес, в продължение на последните две седмици аз малко по малко го разбирах и накрая прозрях - така се говори само за родината...
Аз сега съм отново в България, този път като полу-турист, но съм щастлива от това, защото я видях с други очи... Видях как планината е величествен фон откъдето минах, срещнах отново приятелите си, които ме приеха с отворени обятия сякашш не са минали 5 години от последната ни среща, и си припомних, че храната може да има вид и вкус, а не само вид. Вярно е, че видях и много неща, които ме смутиха и натъжиха, но ВЪПРЕКИ тях, всяка клетчица от тялото ми се чувстваше на мястото си, всяко атомче на тялото ми трептеше с точната честота, и топката в стомаха ми чудновато беше изчезнала...
Моята страна, моята КРАСИВА страна... Аз съм у дома. Реших, че съм тук за достатъчно кратко време, за да забелязвам лошото, пошлото и грозното. И заснех само това, което спря дъха ми...
ооо, разплака ме, ........... отново ......... но ... с хубаво чувство ..........
ОтговорИзтриванеБлагодаря ви за приятната статия.Страната ни е уникална най обичана от мен.Дори и да пътуваш по севат няма по приятно чувтсво да си се върнеш в дома на собствена земя както е казва.Еднствения приоблем е липсата на работа, ако имахме и това ноже би щяхме да бъдем сред първите в списъка по щастлив живот,който водим.Снимките са красиви, огромни планини накъдето и да погледнеш и приятни хижи и къщи , където може човек да отседне приятели и семейство.
ОтговорИзтриване