Докато се готвим да посрещаме баба и дядо в неделя, правим планове за времето,в което ще бъдем заедно. Неминуемо в тези планове се прокрадват мисли за самостоятелни (без деца) мероприятия, защото ще имаме на кой да ги оставим. И да драснем на където ни видят очите. Дори Чавдар стигна до там да си помисли, че можем да отидем на почивка само двамата, така както не сме ходили в целия си почти 7 годишен семеен живот.
Като сервира на Ради тази идея, Ради каза:
- И аз ще дойда с вас. При което Чавдар му дообясни:
- Не, не, ще ви оставим на баба ви и дядо ви, и ние с майка ти отиваме на почивка двамата.
Ради видимо объркан и сериозно недоволен казва:
- А на теб приятно ли ще ти е ако аз и майка ми отидем на почивка без теб??
Това е най-хубавия момент от моя уикенд на болни гърла, кашлици и течащи детски, а и не само, носове. Едно невинно доказателство, че ние сме желана компания (все още). Мисля си, че сърце няма да имам да го оставя на баба и дядо и да отида на почивка. Не и сега, докато все още иска да е с нас, а не да чака с 4 очи да тръгнем нанякъде.
Това е мига, който изживявам пълно, и на който се радвам безкрайно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар