Дела и документи

Казвала съм ви, че следя блогове разни. Блогове, които трептят на моята честота, отговарят на неспирно въртящи се в главата ми въпроси и терзания. Блогове, които ме карат да плача и да се смея, но в основни линии правят чувствата ми валидни. След прочитането въздъхвам с облекчение, че не съм единствения такъв шантав екземпляр, а напротив. Има и други като мен и това ме кара да се чувствам добре.

В един такъв блог скоро четох за благодарността. И по-специално как да научиш децата си да бъдат благодарни. Как да възпиташ у тях това чувство и нуждата да го търсят и да го направят неизменна част от техния живот. Аз като човек роден и отгледан песимист, негативист, откривам бавно и полека колко важно е да бъдеш благодарен за това което имаш. Промяната ми е много трудна, и процесът е дълъг, но си струва. Трансформацията е необратима. Нещо като да се превърнеш от гъсеница в пеперуда. Щом веднъж си видял какво е да се рееш в небето и слънцето да кара крилата ти да блестят, някак не е много привлекателно да се върнеш обратно в дебелото космато тяло дето пълзи по клоните и яде листа. Не че не настъпват и такива моменти, но те ме карат да искам да съм отново пеперуда още по-неистово.

В кратце, майката в горепосочения пост описва нейния начин да вкара благодарност и щастие в дните на децата си. Имат ежедневна игра, в която тя разказва кое е нещото, което най-много й харесва в този момент. Момиченцето й съответно поема темата и казва кое е нещото, което тя най-много харесва и прочие и прочие. Аз докато четях си казвах, че това определено е нещо, което аз мога да направя с Ради. Успях един път. Той се включи в играта, но на следващия ден ме попита:
- Ти кога ще престанеш да ми задаваш такива въпроси??

Аз се стъписах и приключих бързо темата. Реших, че той е момче, и него го вълнуват други неща. Сега набързо прегледах поста и си давам сметка къде сбърках. Трябва да започна аз, да кажа кое на мен ми харесва, и да очаквам той да се включи, вместо да го разпъвам на кръст и да го питам кое е нещото, което най-много му харесва от този момент.

Ето сега и нещата, които на мен ми харесаха най-много от изминалите дни. Игра в листата в събота. Неделята вече беше дъждовна и студена. Настъпва зима, но докато гъските още не са започнали да се събират на поляната до нашата къща, все още има шанс за някои и друг хубав ден.






А снощи рисувахме. Аз дори станах герой в рисунката на Ради. Дени е много смешна, рисува един малък йероглиф, след което хвърля молива и се дръпва назад да се радва на нарисуваното.













А кое е нещото, което най-много харесвате вие от настоящия момент?