Блестяща звезда

Два поста в един ден? Малко е крейзи, знам, ама ми отива.

Днес е специален ден. Днес имахме среща с всички терапевтки на Дени, в която среща ни обясняват надълго и нашироко накъде върви положението. Дали Дени се движи напред или назад по таблиците за развитие, и се начертава план за следващите няколко месеца.

Аз се улавям на моменти, че забравям за състоянието на Дени. Забравям, че има медицински етикет, който й е сложен, и който върви със съответни очаквания и предположения. Преди време аз реших, че този медицински етикет може да върви по дяволите, и че аз не искам детето ми да бъде дефинирано от него, реших, че не искам да ограничавам очакванията си за нейното развитие. Сега се улавям, че забравям за него. Забравям за парещата болка, която диагнозата остави в мен. Живея ден за ден и се радвам на малките неща. Светът ми е хубав, и Дени е в него едно нормално развиващо се дете, над чиято глава не висят снижени очаквания и попарени надежди.

Само в ден като днешния се налага да съблека душата си от всички меки и топли емоции, и да я оставя гола и уязвима пред истината на останалия свят. Свят, в който детето ми е тествано по специални системи, и е поставено в графики, таблици и проценти. А числата помякога болят. Днес обаче, душата ми беше погалена. Прегърната, стоплена.

Днес Дени беше звезда. Блестяща звезда, която върви напред и нагоре смело. Всички терапевтки са във възторг от нея, не спират да коментират колко са изненадани от големия прогрес за последните 6 месеца. И това е хубаво, защото в някои категории процента изоставане намалява в сравнение с предния път. Към момента те я определят на нивото на развитие на 21-27 месечно дете за различните категории, което прави изоставане от 29-44%. 44% изоставане е заради говоренето, а 29% е за умствено развитие. Терапевтката, която е запозната с цялостното развитие на Дени е в леко недоумение от всички неща, които Дени знае и може да прави. Тя смята, че Дени малко по малко започва да наваксва изоставането.

Сърцето ми днес е пълно с любов и благодарност. Към всички онези невероятни хора, които срещнахме по пътя, и които работят упорито и с истинска страст, за да може детето ми да успее.

Аз като че ли вече не драматизирам толкова по отношение на числата както преди. Каквото е това е, Дени неминуемо ще бъде обвързвана периодично с тях, аз гледам да се концентрирам върху това, което тя наистина е, а то е едно сладко момиченце, с голям характер и темперамент. И това е нещото, което обичам. Блестящата ми малка звездичка.

По препоръка на физиотерапевтката разглеждах един уебсайт за йога за деца със специални нужди. Основателката на програмата е издала книга, и ще ви оставя с един неин коментар, който прочетох като разглеждах уебсайта след срещата днес:

"...I have seen many so-called "hopeless" cases respond to the stimulus of a properly designed and executed remedial Yoga program. However, there first needs to be a strong conviction on the parents' part that their child has the potential to improve. Sometimes this may seem difficult, especially in the face of opposition and prejudice, but it is an essential ingredient to the success of the program."

"...Аз съм виждала много така наречени "безнадеждни" случаи да се повлияват от стимулацията на правилно подготвена и осъществена лечебна Йога програма. Но най-напред трябва да съществува силно убеждение в родителите, че тяхното дете има потенциала да се подобри. Понякога това може да изглежда трудно, особено на фона на опозиция и предразсъдъци, но това е изключително важна част от успеха на програмата."

Аз избирам да бъда този родител, вярващ безрезервно в потенциала на детето си да върви нагоре и да се развива.