Дени все още се бори с нещо, което незнам какво е. Имаше температура в събота и малко в неделя, не иска да яде, нощем не спи спокойно, а се върти и пухти и хленчи и вика мама. Само не казва какво точно я боли. И мама единствено може да става на всеки 15 минути, да застава до креватчето в недоумение и да гали с ръка едно малко детско гръбче, докато започне да се повдига и отпуска на бавни интервали. Бавни и спокойни интервали.
Този уикенд ми донесе и много славни моменти. Моменти, в които сърцето ми прескачаше удари от радост.
Като например, когато Дени настоя да й лакирам ноктите на краката. Не че говори, но по десетопръстната система и с нейния си речник от любими думи ми даде да разбера какво точно се иска от мен.
- Там! - посочва лакираните ми нокти на краката.
- Мама има лак.
Следва вирване на крак почти под носа ми, който няма лак.
- Там! - посочва шишетата лак на бюрото.
- Искаш да те лакирам ли?
- Да - каза Дени и напипа едното шише, което се оказа безцветен лак. Лакирах няколко пръста, и тя като не видя очаквания резултат, посочи едно друго шише. С червен лак.
- Та (това).
- Този лак ли да сложа?
- Да.
И аз слушам, а сърцето ми бие ли бие, защото Дени стои мирно, нещо съвсем нетипично, търпеливо чака да лакирам ноктите на двата крака, след което светкавично слиза, тропва една бърза радостна ръченица (от кеф) и изтичва нагоре по стълбите към баща си да му се похвали.
Представам си колко горда е отишла при него и си е вирнала крака, за да му покаже, когато го чух да се провиква:
- Защо си я лакирала? Повече няма да я лакираш!, и в гласа му я нямаше обичайната твърдост, а аз си казах: "Да, повече няма да я лакирам. Ама и по-малко няма да я лакирам!"
И се усмихнах.
Усещам, че назрява конфликт между Дени и Ради за неговите прелюбими бебешки пелени, които все още се търкалят тук-там. Дени е придобила напоследък някаква привързаност към тях и Ради не е особено доволен. Но понеже в повечето време той беше навън, Дени успя да им се порадва.
Дени, или както тя си казва Ене, или Нене, много харесва да си играе с големите кубчета. Аз за първи път я видях така хубаво да се заиграе с нещо, да строи кули, и да пита за картинките по кубчетата. Освен картинки, всяко кубче има различен цвят на една от страните. Аз й казвах кой цвят кубче да вземе и тя позна всеки път зелено, червено, оранжево и розово.
За следващите две снимки държа да обясня, че протече вътрешна борба преди да ги публикувам. Близначките в мен спориха за това как така ще публикувам снимки на Ради, който скача върху 7-8 перални изпрани, неизгладени и неприбрани дрехи. Имаше реплики от типа "голяма работа, това си е твоя блог и ще си публикуваш каквото си искаш", "да, ама това са купчини чисти дрехи, които си седят на дивана вместо някой да ги прибере, и как така Ради ще скача по тях и ще ги събаря по земята", "ама той наистина скачаше, нали", тук последва малка пауза, в която точно публикувах снимките.
Ради наистина поскача добре по дрехите, първо напред, а после и назад.
Няма коментари:
Публикуване на коментар