понеделник, 1 август 2011 г.

Хаос

Този уикенд беше пълен със събития. Кръщене, юбилей и подготовка за пристигането на Тони. Последни приготовления като ремонтиране на фугите в банята и изхвърляне на стария мокет от хола, който така и не получи изпиране, въпреки че беше хипер мръсен (шоколадово мляко, сок, сладолед, шоколад, и куп други тривиални неща, оставяли неизличими петна по него ден след ден).

В хаоса поръчах килим за хола, който да сложим върху плочките, за да е по-уютно докато съберем сили да се захванем с хаоса на хаосите - слагане на под и ремонт на кухнята. Килима дойде съвсем навреме и като го сложихме (след 3 часово стъргане на плочките от лепилото на мокета и жонглиране на децата навън и навътре в юлската жега и почти 100% влажност) се оказа, че е много тъмен и прави малкия ни хол да изглежда още по-малък. Съответно върнахме килима и се зарекох никога повече да не пазарувам килими по интернет.

Сега хола си стои на плочки и диваните и масите се местят свободно при най-малкото докосване. Но ще се наложи да го изтърпим, освен ако не придобия някой нов килим в следващите два дни (защото след два дни идва Тони и няма да се занимавам с такива злободневия).

Проекта с фугите на банята и боядисване на первазите отне голяма част от уикенда, и аз с радост поех задачата да се занимавам с децата, вместо да се занимавам с досада като да измия печката, или да измия прозорците, които носят безброй детски пръстови отпечатъци и изсъхнали капки дъжд, или да си оплевя цветната градина, или да купя лампа за спалнята на Тони, или да започна да приготвям багажа за предстоящото пътуване, или... какво ли още не.

Вместо всичко това, с Ради решихме да отидем до един близък детски увеселителен парк, а следобеда да отидем на зимни кънки. Отново. Зимните кънки си станаха неделно мероприятие, а Ради става все по-добър. Този път имаше нов оператор на музиката и тя беше по-силна, а към края спряха светлините и оставиха само една диско топка да се върти горе и да хвърля отблясъци по леда. Беше коледно!

Като стигнахме до парка в 10 и половина се оказа, че го отварят в 12 и макар да бяхме разочаровани, решихме да отидем до една сладоледаджийница, която отвън има пръскалки. Бяхме единствените желаещи за такъв род забавление. Но пък забавление си беше. Ради както не искаше да се мокри, така беше мокър целия, а Дени си избра едно малко фонтанче и игра само на него. Настъпваше го с боси крачета, галеше го с ръчички, завиваше го с роклята си. Ето виж:

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

2 коментара:

  1. И аз съм била разочарована от изгледа на нещата, които съм купувала през интернет. Не ми пречи, че ги връщам, а по-скоро това, че чакаш доставка няколко дни и накрая се разочароваш. За килим не знам дали бих посмяла да купя през нета, но май е по-добре да не пробвам. Въпроса е дали цвета е бил същия като на снимката или се е оказал не съвсем същия? Защото, ако е същия е просто лоша преценка, и на мен ми се е случвало да представям нещо по някакъв начин, а то да се окаже друго като го сложиш.

    ОтговорИзтриване