Най-после

Най-после е пролет. Най-после днес вече ми беше топло със зимното палто. Най-после вече можем да прекарваме часове навън, вместо да смъкваме всички неща по близките рафтове със скорост всички неща в минута и после да ходим в купчини. Дискове. Книги. Играчки. Пластмасови чаши. Купи най-различни. И черпаци.

Дори цветята ми най-после започват да приличат на цветя. И дървото скоро ще цъфне. Най-после започвам да виждам дълги разходки с колелетата и вечери-пикник в парка, йога на двора по залез слънце, късни следобеди на плажа и джапанки и потници (потник ми е любима дума, за тези, които не знаят).







А в края на деня вана с пляскане по водата с всичка сила, докато отговорния по къпане също е изкъпан, с писане по плочките с измиващи се маркери. Да, разрешавам да се пише по плочките с измиващи се маркери. Особено хубаво ми е, когато надписа гласи "Мамо, обичам те."